30 години от избирането на Йоан Павел ІІ за Свети Петров приемник

(16.10.2008) 1978, “годината на трите Папи”. Навършиха се три десетилетие от онзи 16 октомври, когато Карол Войтила бе избран за нов Светипетров Приемник. Във връзка тази дата и цялата богата и вълнуваща история след нея, каквото беше папството на Йоан Павел ІІ, по света се възпоменава обичания от всички народи Папа, приключил миналото хилядолетие и въвел Универсалната църква в ново, с новите предизвикателства и нови надежди. Днес след обяд във величествената аула Павел VI, Светият Отец Бенедикт XVI присъства на прожекцията на филма „Свидетелство”, изготвен по книгата за „Живота на Карол Войтила”, чиито автори са личния секретар на Йоан Павел ІІ през всичките 27 години папство, сега архиепископ на Краков, кардинал Станислав Дживиш и писателят Джан Франко Свидероски. Днес сутринта в базиликата св. Петър, кард. Дживиш отслужи възпоменателна литургия. До днес много се е говорило за хуманните чувства и духовни качества на Папа Войтила, така силно уважаван, зачитан и братски обичан, останал за света незабравим. Неговото папство бележи едно преплитане между любовта към Христовата Църква и обичта към човека, към всички човеци. Още от самото начало при встъпването му на Светипетровата Катедра, Йоан Павел ІІ показа пред народите какво точно означава християнската почит и непринуденост, и с присъщия си дух на сърдечен и винаги предразположен за общителност, Папа Йоан Павел ІІ успяваше да завладее и най-безразличния към вярата човек. Някой коментираше тези му необикновени качества като част от славянския нрав, други си даваха сметка, че в сърцето на Папа Войтила беше преди всичко вярата и любовта и това беше истинският пламък, неугаснал до последния момент от земния му живот.

Папа Йоан Павел ІІ напусна света, прегърнал кръста на своята болест и страдание и останал в тишина, без да има възможността да общува словесно. Не се забравят обаче онези моменти от неговото папство, когато гръмогласно вестеше за лика Христов и смело осъждаше различните лица на злото. Притежаваше силен баритонов глас, който той изцяло употребяваше за разобличаване на несправедливостта или извършваните извън закона деяния. Говореше бащински, нежно и приятелски, когато с динамизъм успя да разшири своята мисия, надхвърлила световните граници. Йоан Павел ІІ предаде Богу дух на 2 април 2005 год. Тази вечер, площада св. Петър беше преизпълнен с наскърбени и признателни за всичко онова, което са получили от своя Светипетров Приемник верни. На 16 октомври преди 30 години, този площад също беше свидетел на многобройното присъствие на очакващите да чуят името на новия Папа. Днес можем да кажем, че още от първата си среща със света, Папа Войтила съумя да отрази притежавания от него християнски жар и братска обич, които го отличиха през цялото негово папство.

Гласът му пареше, когато говореше за вярата и за християнския дълг. Идеи, тоналност и ценности, чиито спомен от тях постепенно избледняваше в последните години, изпълнени с лишение, поради силното човешко страдание в болестта.Днес ние желаем да се възвърнем с мислите си към първите месеци от това папство:

Само три месеца след възкачването му на Светипетровата Катедра Йоан Павел ІІ е поклонник в Мексико и Пуебла. Тази пасторална визита остави в историята на Църквата и света първият видим печат за апостолическата му величина. Още на римското летище Fiumicino ,преди излитането на самолета, Йоан Павел ІІ се легитимира ясно и конкретно пред журналисти и хронисти, давайки веднага представа за своето виждане относно човешката история. Студената война е далече от момента, когато ще остане погребана при развалините от срутената разделна Стена. Планетата е разединена на фракции и блокове, вървящи напред със страх и недоверие. Тогава още млад, Папата знае, че съществува друга ценност, различна и надвишаваща идеологиите и политическите борби, и знае Йоан Павел ІІ, че върху тази именно ценност трябва да се работи, да се насочи човешкото внимание и стремежи. Един и то вероятно единствен в света е той, който носи в сърцето си грижите за настоящето и бъдещето на световното човечество. Тук откриваме датата – 25 януари 1979 год:

„Ясно е, че глобалното положение на съвременния свят, на различните континенти и системи, не е едно от най-цветущите и спокойни, а е преди всичко сложно – заявява Йоан Павел ІІ. Аз обаче желая да съм оптимист, защото онова, което е добро в човешкото съзнание и сърце ще може да е в състояние да стигне до победа. Това е дългът на Църквата и мой дълг, да бъде доброто в човека подпомагано и развивано, за да надделее над злото”.

Това изказване на Папата в Пуебла беше като едни „гръм”. Още преди и след Рождество Христово 1978 год., Йоан Павел ІІ беше вече поставил очертанията на главните теми, които заангажираха цялото му папство. Една от централните фигури в вероучителната му власт беше „човекът”, като се започне от нероденото, но имащо право да се роди дете, което няма възможността да се самозащити. На 28 декември същата година, Папата се обръща към онези служители в болниците, които се стараят да свържат вярата с професионалния си дълг:
„Да бъде човешкия живот защитаван, задължава лекарите католици безрезервно, всеотдайно и с ентусиазъм да са първите хранители на този Божи дар. Лекарите католици, които изповядват своята вяра в Твореца Бог, по чиито образ и подобие е създаден човекът не могат да са далечни на Тайната за Вечното Слово, слязло от небето и въпротило се в крехката и беззащитна плът на едно дете. Лекарите католици са призвани да търсят и открият върховния смисъл на своето професионално посвещение, което не е друго освен цялостно и незаинтересовано отдаване с грижа за братята и сестрите, най-вече за малкия човек, за бедния, за болния, гонен и заплашван”.

В това се състоеше измерението на вярата за Папата „дошъл от далече”. Един човек и един свещеник, който в своята родина Полша е бил винаги на страната на страдащите и гонените и неуморно се е борил да бъдат християнските ценности защитени и съхранени. Едно конкретно и смело дело, насочено към социалната справедливост, за която Йоан Павел ІІ говори на дълго по време на генералната аудиенция от 9 декември 78 год., пред група работници християни. Проблеми, които парят и днес след цели 30 години:
„Апелирам пред съвестта на всички, апелирам пред работодателите и работниците. Правата и задълженията са едни и същи за двете категории и те трябва да бъдат зачитани и изпълнявани – бе казал Папата. За да бъде човешкото общество уравновесено и да напредва по пътя на мира и общото благо, нужно е всеки да се наеме с доброто и да се пребори с предизвикателствата на егоизма. Не става дума за един лесно осъществим процес, но истинският християнин е длъжен да се стреми да е праведен и изпълнителен във всичко и заедно с всички, както при прилагането на труда, така и при изразходване на човешките сили за трудова дейност. Християнинът трябва да е преди всичко свидетел на Исус и следователно да е такъв и на работното място”.

Новоизбраният през 78 год. Папа имаше специално свое присъствие в света на младите. По негов обичай, при генералните аудиенции, той винаги се обръщаше с няколко думи към тях и този момент, както свидетелстват спомените, приемаше една особена атмосфера на радост, свежест и приятелско общуване, надхвърлящо протоколните норми. Не може да се забрави Йоан Павел ІІ в неговите срещи със световната младеж, при поредните СМД, при които Папата славянин успяваше да навлезе в пълна симфония с младите хора. Спонтанен и конкретен, Йоан Павел ІІ беше естествено приеман от младежите, които със силни чувства го посрещаха и се вслушваха в неговите думи. Един от тези примери е денят 20 декември 1978 год. във Ватиканската Базилика:

„Папата, който представя младостта на Исуса Христа и Неговата Църква – бе казал тогава Йоан Павел ІІ – е винаги радостен и готов да се срещне с онези, които са израз на красивата младост в живота и на човечеството. Следователно, между мене и вас има една обединителна връзка, тази на духа; потвърждава се дори нуждата да се чувстваме истински приятели; усеща се вкуса от общуването и споделянето на радости, надежди и идеали”.

Тази енергия имаше дълбок корен и животворяща лимфа, много по мощни от силите на младия тогава Папа. Корените на вярата, закърмени през годините от ясно очертания социален и политически контекст в родината на Йоан Павел ІІ, бяха основа за изискванията, които Папата поляк поставяше пред християните в света. Той настояваше за смелост и постоянна молитва. Не напразно, само 13 дни след избирането му за Светипетров Приемник, първото излизане от Ватиканския град бе поклонничество при Богородичното Светилище Менторела, близо до Тиволи. Пред 20 хиляди верни, които с радост го посрещнаха, той обясни значението на молитвата:

„Църквата се моли и ще се моли за нуждите на човека. Църквата се моли за всеки човек, често притискан от проблеми и съвременни житейски борби, за човека, чиито сили не достигат и е лесно уязвим от силата на злото. Църквата се моли за човека, който достига в грехопадението безизходните хоризонти на отчаянието и така пред него животът изгубва своя смисъл”. Молитвата дава смисъл на човешкия живот във всеки негов етап и при всички положения”.

Както този, който изрича тези думи иде от далече, така и определеното от него отеква от далеко и звучи с пълна сила днес, въпреки че пламъкът на гласа бе угасен в една априлска вечер, за да остане да говори за винаги в много човешки сърца.