50 години от смъртта на Пий ХІІ - Папата на страдащото човечество

(05.10.08) На 9 октомври 1958 г. Пий ХІІ се завърна в Дома на Отца. По време на своя дълъг понтификат, продължил 19 години, Папа Еудженио Пачели трябваше да посрещне трагедията на Втората Световна война и да води Църквата в трудни времена, давайки живот на реформи, които продължават да носят плодове. Защитник на Истината, интелектуалец чувствителен към модернизма, грижовен пастир, Пий ХІІ верен на своя девиз: „Non nova sed noviter” „Не нови неща, а по новому”, бе един обновител на Традицията.

„Папата на страдащото човечество”, твърд вестител на Истината, Пий ХІІ направляваше Лодката на Петър в драматични години за човечеството. Неговият дълъг понтификат започва на 2 март 1939 г. , когато над Европа вече веят ветровете на войната. Изтънчен дипломат, Папа Еудженио Пачели се обръща към отговорниците на нациите, за да бъдат предотвратени насилията. На 24 август се обръща към целия свят в радиопослание, което още от заглавието „Един тежък час”, говори за тревогата на Папата:

„Нищо не е загубено с мира. Всичко може да бъде загубено с войната”. Хората нека се завърнат към разбирателството. Да започнат отново да преговарят. Преговаряйки с добра воля и с респект към взаимните права, ще си дадат сметка, че на искрените и дейни преговори никога не е преграден почтеният успех”.

Апел, който за съжаление не бе чут. Но Папата не отстъпва и по време на цялата Втора Световна война използва Радио Ватикана, за да издига своя глас в защита на мира. Неговият ангажимент обаче не свършва само с думите. „Pastor Angelicus”, „Ангелският пастир” учредява едно бюро за търсене на военнопленници, отваря манастирите на Рим, за да даде подслон на евреи рискуващи да бъдат депортирани. А когато най-после оръжията замлъкват, изпраща значителни материални блага в различни европейски страни. Но краят на Втората Световна война не бележи началото на един мирен период. Пий ХІІ разбира това веднага и подчертава своите страхове говорейки пред кардиналите на 24 декември 1946 г.:

„Вместо да тръгнат към едно действително помирение, в широки райони на планетата, в големи райони особено в Европа, народите се намират в един постоянен кипеж, от който в недалечно време биха могли да избухнат пламъците на нови конфликти”.

Преди нацизмът, сега атеистичният комунизъм. Пий ХІІ контрастира тоталитарните системи, които както бе казал в своята първа енциклика „Summi Pontificatus”, са неизбежният излаз на отдалечаването от Бог. Съветската система поставя на трудно изпитание верните и пастирите на сателитните страни на Москва. Папата страда с тях и отхвърля комунизма „по силата на християнската доктрина”, когато през 1949 г. постановява да бъдат отлъчени от Църквата тези, които членуват или поддържат комунистическите партии. През 1954 г. твърди, че мирът е „обетът”, който най-много е подхранвал в своята душа. Думи, които отекват в много негови настойчиви апели:

„Нямаме за цел да критикуваме, а да стимулираме. Не да обвиняваме, а да подкрепяме. Мирни цели, а не на гнет движат Нашето сърце и бихме искали да ги разбудим дълбоко в душите на тези, които ни слушат”. (Радиопослание, 24 декември 1946)

Защитник на здравата доктрина, Пий ХІІ е отворен към модернизма и по-специално към прогресите в науката и социалните комуникации. Почти 200 са неговите радиопослания, излъчени на различни езици по целия свят. Папа Пачели дава нов импулс на мисиите в Африка и в Китай, засилва библейските проучвания, литургичната реформа, дава международен характер на Курията, насърчава разкопките на гроба на Свети Петър. Освен това, с него започва да придобива форма теологията на мирянството. Пред язвата на мизерията в света, Пий ХІІ иска по-справедливо разпределение на собствеността, осъжда прекаленостите на капитализма. И показва чувствителност към нуждите на работническата класа:

„Тези нужди включват освен една справедлива заплата, достатъчна за нуждите на работника и неговото семейство, съхранението и усъвършенстването на един социален ред, правещ възможно едно сигурна, макар и скромна лична собственост на всички слоеве от народа, насърчаващ образованието на децата от работническите класи надарени с особена интелигентност и желание” (Радиопослание Коледа 1942)

 
Почитащ силно Света Богородица, през Светата година 1950, дефинира догмата за Успението на Дева Мария. Със своите 41 енциклики, Пий ХІІ остави на Църквата едно наследство от неоценима мъдрост, от която много почерпиха отците взели участие във Втория Ватикански събор. Въздържан по характер, не говореше за собствената духовност, но впечатляваше всички със своето аскетично измерение. Хранеше се малко, за да бъде солидарен с бедните. А когато хиляди военни бежанци намират прием във Ватикана, не желае апартаментът му да бъде отопляван, за да изрази с това своята близост към техните страдания.