Синод на епископите: изказвания на кардиналите Левада и Уеле

(06.10.08) Веднага след словото на Светия Отец Папата, работата на Епископския синод продължи с поздрава на един от президентите делегати, кардинал Уйлям Йозеф Левада, префект на Конгрегацията за доктрина на вярата, с уводното слово на Генералния секретар на синода, монс.Никола Етерович и с изказването на архиепископа на Квебек, кардинал Марк Уеле.

„Словото Божие е душа на теологията и вдъхновител на цялата християнска история, каза кард.Левада в поздрава си, като припомни още отговорността както на Вероучителстването, така и на епископите да бъдат в служба на Божия народ, като възпитават верните в коректната употреба на Светите Писания. Само който е близо до Бог, каза кард.Левада, може да бъде негов вестител. Само в „живата църковна традиция”, каза още, Светото Писание може и трябва да „бъде разбирано като истинско Слово Божие”. „Това налага, обясни, отхвърлянето на каквато и да е субективна интерпретация или пък плод на едностранчив анализ, неспособен да приеме в себе си глобалния смисъл, който в течение на вековете е водил Традицията на целия Божи народ”. „В този хоризонт – продължи префектът – се ражда необходимостта и отговорността на Вероучителстването, призвано да бъде автентичен тълкувател на Словото Божие в служба на целия християнски народ и за спасението на целия свят. Ние, отделните епископи, разбираме добре колко е голяма нашата отговорност като законни наследници на апостолите и колко много очаква от нас днешното общество, на което сме длъжни да предаваме Истината, която на свой ред сме получили”.

В изказването си канадският кардинал Уеле подчерта отговорността на Синода да отговори на големите предизвикателства за предаване на вярата в Словото Божие. В един плуралистичен свят, характеризиран от релативизъм и екзотеризъм, самото Откровение изисква пояснения”.

По-нататък кардинал Уеле се спря на проповедта: неудовлетвореността на много верни от проповедта, каза, „обяснява отчасти отдалечаването на много католици към други религиозни групи”. За да се запълнят тези празноти, докладчикът препоръча един текст „осветлен от Светия Дух”, обяснен по „обикновен и фамилиарен” начин, който да бъде посредник за срещата между Христос и общността.

Кард.Уеле припомни „конфликтите и напрежението” произтичащи от интерпретацията на Писанията в Църквата. Посочи „кризата на езегетиката”, която засяга църковната общност „поради атмосферата на напрежение, често пъти вредно, царуващо между университетската теология и църковното Вероучителстване”. По този въпрос архиепископът на Квебек каза, че Синодът би могъл „да засили диалога между пастири, теолози и езегети”.

Кард.Уеле се спря на други две важни теми: икуменизма и междурелигиозния диалог. Въпреки, че икуменическите срещи и диалог насърчиха „плодове на братолюбие, помирение и взаимопомощ”, кардиналът припомни, че „настоящата ситуация е характеризирана от известно неразположение, изискващо по-задълбочено завръщане към „духовния икуменизъм”.

„Сред многобройните икуменически свидетелства на нашето време, ще посоча като пример Движението на Фоколарите, основано от Киара Лубик, чиято духовност на единението поставя акцента върху „взаимната любов” и послушание на „Словото на живот”.

За междурелигиозния диалог кардинал Уеле цитира преди всичко еврейската религия: „Имайки предвид трагичната история на връзките между Израел и Църквата”, каза „е необходим респектиращ и конструктивен диалог с юдаизма”, защото „еврейският народ заема специално място като наследник на първия Завет”. Веднага след това, допълни, следват верните от мюсюлманската вяра, определени като „съюзници в защитата на човешкия живот и в утвърждаването на социалното значение на религията”. „Уместните инициативи на Папа Бенедикт ХVІ – каза кардиналът – подкрепят продължаването на диалога с Исляма”.

Накрая, архиепископът на Квебек спря внимание на „тези, които никога не са чували да се говори за Словото Божие”, особено днес, когато новите комуникационни средства отварят „полето на мисията за нови инициативи на евангелизация в духа на автентична инкултурация”. „Синодът – заключи – трябва да слуша, да разграничава и да насърчава програмите за препредаване на Светото Писание сред всички тези нови езици, които очакват да служат на Словото Божие”.