Бенедикт ХVІ за Humanae Vitae: само очите на сърцето разбират нуждите на голямата любов даряваща безрезервно

(03.10.08) Създавайки деца, съпружеската любов „не само прилича, но и участва в любовта на Бог”: това подчерта Бенедикт ХVІ в послание до Симпозиум, открит днес, по повод 40-годишнината на Humanae Vitae, организиран от Папския институт „Йоан Павел ІІ” за проучвания върху брака и семейството и от Католическия университет Пресвето Сърце Исусово. В документа, изпратен до директора на института, монс.Ливио Мелина, Папата подчертава, че Енцикликата на Павел VІ помага да бъде разбрано „голямото да, което налага съпружеската любов”.

„Всяка форма на любов клони към разпространение на пълнотата, от която живее, свойствено на съпружеската любов е да се споделя, да се раждат деца”, пише Бенедикт ХVІ и допълва: „Изключването на това комуникативно измерение посредством дела целящи да предотвратят прокреацията означава да се отрече дълбоката истина на брачната любов, с която се комуникира божественият дар”. 40-години след публикацията на Humanae Vitae, подчертава Папата в Посланието, можем да разберем, че „децата не са повече целта на един човешки план, а са признати като един истински дар, който да бъде приет с отговорна всеотдайност към Бог, първостепенният извор на човешкия живот”. Това „голямо ‘да’ на красотата на любовта – се чете в посланието – налага благодарността, както на родителите за получения дар на едно дете, така и на самия син, знаейки че неговият живот води началото си от една толкова голяма и гостоприемна любов”.

Папата отбелязва, че и днес много верни намират трудност в разбирането на посланието на Църквата, „която защитава красотата на съпружеската любов в нейната естествена проява”. Техническото решение, продължава, „често пъти изглежда по-лесно, но то в действителност крие основния въпрос, отнасящ се до смисъла на човешката сексуалност и на необходимостта от едно отговорно въздържане, за да може нейното упражняване да стане израз на лична любов”. Техниката, подчерта Светият Отец, „не може да замени зрелостта на свободата, когато на карта е поставена любовта”, „нито пък е достатъчен разумът: необходимо е сърцето да види”. Папата подчертава, че „само очите на сърцето са в състояние да доловят свойствените нужди на една голяма любов, способна да обгърне целостта на човешкото същество”.

От друга страна, Папата признава, че по пътя на двойката могат да се явят сериозни обстоятелства, които налагат по-дълги периоди между ражданията на децата или дори преустановяването им. Тук, обяснява Папата, „познаването на естествения ритъм на фертилността на жената става важно за живота на съпрузите. Тези методи позволяват на двойката да управлява това, което Създателят мъдро е вписал в човешката природа, без да нарушават значението на сексуалното дарение”. Естествено, казва Светият Отец, тези методи, които „зачитат пълната истина” за любовта на съпрузите, изискват „една зрялост в любовта, която не е незабавна, а налага един диалог и едно взаимно слушане, и едно своеобразно владеене на сексуалния импулс по пътя на израстването в добродетелта”.

Папата дава висока оценка на центрове като Международния институт Павел VІ, пожелан от Йоан Павел ІІ, които „засилват познанието на методите както за естествено регулиране на човешката фертилност, така и за естественото преодоляване на евентуална инфертилност”. Цитирайки и Donum Vitae на Папа Войтила, сочи че много изследователи, „съхранявайки напълно достойнството на човешката прокреация”, са стигнали до „резултати които в миналото изглеждаха недостижими”. Папата пожелава в нейната брачна и семейна пасторална дейност, Църквата да може да насочва двойките „да разбират със сърцето чудесния промисъл, който Бог е вписал в човешкото тяло”. Накрая, насърчава съпрузите католици да бъдат „достоверни свидетели на красотата на любовта”.