Религиозната свобода е от полза за цялото общество: Бенедикт ХVІ прие епископите от Централна Азия

(02.10.08) Църквата не налага, а предлага свободно католическата вяра и настоява да бъде грантирана религиозната свобода. Това заяви днес Бенедикт ХVІ в словото си пред епископите от Централна Азия, приети в края на тяхната визита ад Лимина. Папата отправи думи на насърчение към „малкото стадо” от този азиатски регион, което свидетелства смело вярата през годините на съветския режим. С поздрав към Папата се обърна архиепископът на Астана, Томаш Пета, председател на Епископската конференция на Централна Азия. Защита на правата на личността и на религиозната свобода пред тревожните феномени като тероризма и разпространението на фундаментализма: бе насърчението на Бенедикт ХVІ, който постави акцента върху необходимостта от законодателни норми, които да контрастират тези бедствия:

„Никога обаче силата на правото не трябва да се превръща в несправедливост; нито пък може да бъде ограничено свободното упражняване на религиите, защото свободното изповядване на собствената вяра е едно от фундаменталните човешки права, признати на универсално ниво”.

От друга страна Папата подчерта, че Църквата „не налага, а предлага свободно католическата вяра, знаейки добре, че преобръщането е тайнственият плод на дейността на Светия Дух”:

„Вярата е дар и дело Божие. Именно затова е забранена всяка форма на прозелитизъм, която принуждава или привлича някого с неподходящи средства да прегърне вярата. Една личност може да се отвори за вярата след зрял и отговорен размисъл и трябва да може свободно да реализира това интимно вдъхновение”.

Това, обясни, „е от полза не само за индивида, но и за цялото общество, защото вярното спазване на божествените заповеди помага да се изгради едно по-справедливо и солидарно съжителство”. Бенедикт ХVІ насърчи йерарсите и „тяхното малко стадо” в Централна Азия като припомни трудностите понесени от верните в този район в неотдавнашното минало:

„Да благодарим на Господа, че въпреки силният натиск упражняван по време на атеистичния и комунистически режим, благодарение на дейни свещеници, монаси и миряни, пламъкът на вярата остана запален в сърцето на вярващите”.

Общностите, продължи, „могат да бъдат сведени до едно малко стадо”, но не трябва да се обезкуражавате. И припомни първите християнски общности, които въпреки че бяха малки, не се затваряха в себе си, „а подтиквани от любовта Христова, поемаха трудностите на бедните, посещаваха болните, известяваха и свидетелстваха на всички с радост Евангелието”.

„И днес, както тогава, Светият Дух е, който води Църквата. Оставете се да бъдете водени от Него и поддържайте жив сред християнския народ пламъка на вярата; съхранявайте и ценете валидния пасторален и апостолски опит от миналото”.

Завършвайки, Бенедикт ХVІ отправи насърчението да продължават да възпитават всички в слушането на Божието Слово, да насърчават, особено сред младежите, любовта към Евхаристията и почитта към Дева Мария, разпространявайки сред семействата моленето на Броеницата. Светият Отец приключи като насърчи епископите да търсят „нови форми и методи на апостолат”, увличайки все повече свещеници, монаси и миряни.