Морал

“Първородният инстинкт на човек е неговото желание за щастие и един напълно реализиран живот. Въпреки това, в днешно време, много хора все още мислят, че успеха в живота трябва да бъде осъществен самостоятелно, без да се уповава на Бог и неговия закон”. Този начин на мислене, е завладял до такава степен съвременния човек – казва папа Бенедикт ХVІ, че често бива тероризирано абсолютното господство на разума и на свободата дори и върху моралните закони: този вид морални закони изграждат една изцяло човешка етика, превръщайки се в израз на един закон, който човек автономно изгражда за себе си. Факторите на този така наречен светски морал твърдят, че човек като рационално същество, не само може, но дори трябва свободно да решава стойността на неговото държание”.


Но как човек е стигнал до тук? Много е интересно, след години да се препрочете диагнозата която кардинал Ратцингер дава няколко седмици преди избирането му за глава на Римокатолическата Църква. “Моралната сила – отбелязва с присъщата му проницателност – не се развива заедно с развитието на науката, а по-скоро е намалява, защото техническата мисъл изолира моралността в една субективна среда, независимо, че ние имаме нужда именно от една обществена моралност, която да умее да отговаря на заплахите, които обкръжават човешкото съществуване. Истинската, и най-голяма опасност в този момент от човешката история е съществуващото неравновесие между техническите възможности и моралната енергия”.


В епохата на постмодернизма, на глобализацията, на порива да се излезе на пръв план на всяка цена, да се живее морално, често се превръща в утопия. Пред все по-настойчивото нахлуване на порнографията, на войните, на убийствата и всекидневните жестокости, хората не могат да намерят отговорите на съществените въпроси от живота.

Днес, повече от всякога се наблюдава, че “моралността като такава не съществува, не е ефикасна ако нейните основи не са дълбоко поставени в убеждението, че могат да дадат сигурност и сили в страданията, защото са част от любовта, любов, която расте в страданието и е важен елемент от живота”. Или казано по на кратко, липсва основата върху която да се изгради моралността. Дори, така наречения псевдоморализъм не е достатъчен, за да бъдат обяснени ужасните бюлетини от войните, които всекидневно изпълват вестниците и телевизионните хроники. Но как е възможно да се скандилизираме от жертвите във тези войни, когато ежедневно в много държави, биват извършвани хиляди аборти по желание на родителите.


Деградацията на сексуалния морал се разраства безразмерно. В връзка с тази разрастваща се деградация, папа Ратцингер отбелязва с безпокойство, че дори “сърцето на африканския живот, който е неговия извор на надежда и стабилност, е застрашено от разводите, от абортите, от проституцията, от трафика на хора и от манталитета в полза на противозачатъчните средства, които допринасят за срива на сексуалния морал”.


Но папа Ратцингер не забравя и Стария Континент, подчертавайки настойчиво, че е необходимо да се живее в синхрон с моралния закон. И не се отнася – отбелязва папата – за закони присъщи на католическия морал, а за елементарни истини, които се отнасят за нашия общ човешки живот: тяхното спазване е за благото на човека и обществото”.


Говорейки за моралността Папа Бенедикт ХVІ, успява дори да ни изненада., Хората често свързват инстинктивно Църквата и нейната моралност със забраните в сексуалната сфера. Именно поради тази причина на световната среща на семействата във Валенсия, много от присъстващите журналисти останаха изненадани от думите на Светия Отец. “Християнството и католицизма – обяснява Папата – не е сборник от забрани, а една положителна позиция. Много е важно тази харакеристика да бъде отново забелязана, защото днес тава съзнание не съществува. Чувало се е много да се говори за това, което не е позволено, но сега трябва да се каже, че имаме нови идеи да предложим: мъжът и жената са създадени един за друг, и съществува ако може така да се каже една степен на сравнение за любовта: това са именно сексуалност, ерос и любов. По този начин първо се формира брака, като среща изпълнена с радост между мъжът и жената, а след това семейството, което гарантира продължителността на поколенията, и в което се реализира помирението между поколенията и където могат да се срещнат различни култури”.


Моралността се превръща в проблем, само тогава, когато човек не може да живее щастлив и свободен в синхрон с Божия закон. “Моралния закон, даден от Бог по време на сътворението и потвърден в откровението на Стария Завет, намира своята пълнота в Исус Христос” и следователно само в Него, човек може да намери пълнотата на своите действия От Божия Син, всеки едни от нас е приканен да взима пример, защото той е прототип на истинската моралност. “Вярата в Христос – напомня папата – ни дарява пълнотата на човешкото достойнство. Поради тази причина, връзката с Христос определя най-висшата реализация на моралните действия на човека. Тези действия са изградени върху спазването на Божия Закон, върху единството с Христос и присъствието на Светия Дух в човешката душа. Това не са действия диктувани само от външни закони, а произлизат от животворната връзка, която свързва вярващия с Христос и с Бог”.
Светла Чалъкова