2008 - европейска Година на междукултурния диалог: Приносът на Радио Ватикана

Голямата тема за „Междукултурният диалог”, която Европа отбелязва през 2008 година, дава на Радио Ватикана една уникална възможност да продължи участието си „в един истински диалог, да разбира, да отговаря и да гради семейството Божие”, както казва Бенедикт ХVІ. За Папата, „това е смисълът на едно средство за комуникация: да помага в изграждането на това семейство, което не познава граници, в което сред множеството култури и езици, всички са братя и сестри и така заедно могат да градят мира”.


„Да се изгради едно голямо хуманно семейство в диалог с истината”: това е сърцевината на един междукултурен диалог, на който Радио Ватикана се посвещава от 75 години, уважавайки своята специфичност. Чрез евангелското послание и църковния опит, тази среща между народите и културите по света обогатява постоянно. Тази специфичност бе подчертана през 1980 г. и от папа Йоан Павел ІІ: „Радио Ватикана, чрез неговата ежедневна и неуморна дейност свързана с информирането, евангелизацията, катехизиса и стремежа да доближи човека до Твореца и с чувствителност към междукултурния диалог, се опитва да отведе сърцето на Църквата по всички краища на света. Радиото свързва преди всичко вярващите със Свети Петрово престол и Църквите по между им, които са лишени от религиозна свобода”.


В това изказване Папа Йоан Павел ІІ подчерта факта, че самото радио Ватикана е една междукултурна общност. „Всички вие – казваше той – сте обединени от един и същ идеал и работите в хармония, превъзмогвайки езиковите и културни различия, в едно радио, което е отражението на Църквата, в която никой не е чужденец. В същото време съхранявате богатството на вашите отделни култури и откривате един ефикасен език, чрез който да приобщите онези, които ви слушат”. При своето посещение 11 години по-късно, Йоан Павел ІІ беше заявил: „Освен културното богатство, донесено чрез работещите във Ватиканското радио, идващи от цял свят, разпространението на вярата по цял свят осъществява все по-здрава спойка между отделните култури, оценява положителните елементи и стимулира същевременно по-широки и нови синтези”.


Радио Ватикана е едно междукултурно общество, което извършва междукултурна дейност, базирайки се на Евангелието и на опита, натрупан от Църквите по време на техния труден, но смел и иновационен път. Това са характеристиките, които превръщат папското радио в едно културно и апостолическо място. То е един вид главен неврологичен център, който заема водеща роля в сферата на междукултурния диалог. Бъдейки папски посланик, радиото взема присърце църковния и междурелигиозен диалог, без който междукултурният диалог би приключил или би бил един посредствен и повърхностен обмен. „Неговата основна задача – писа Бенедикт ХVІ –остава тази, да подпомага съвременните култури да имат взаимно доверие по между си и в същото време да уважават достойнството и истинската свобода на всяко едно човешко същество”. Ето защо радио Ватикана, със своята апостолска специфичност, трябва да излага на показ „плодовитостта на връзката между вярата и справедливостта, благодарение на които е възможно сърдечното сътрудничество между вярващи и не”.


Най-голямото богатство на човечеството е духовното наследство. От хилядолетия насам, още от митологичните вярвания и разкази до големите религии и техните теологични изследвания, човек си задава въпроси, които често се повтарят, относно смисъла на свещеното, на божественото, за съществуването на Всевишния. В поемите, в трагичните творби, в митовете и епичните стихове, въпросите за живота и смъртта намират пълен отговор в Христос и неговото Евангелие за спасение. В голямата църковна традиция болката и смъртта са просветени от смъртта и възкресението на Христос, Спасител на човешкия род и Господар на света.


„Всеки човек, дори и най-отдалеченият от Евангелието – припомня кардинал Джакомо Бифи – е в мислите на Христос. Християнството трябва да бъде разглеждано като продължение на юдаизма, ражда се във вътрешността на Израел. Апостолите не предлагат на хората религия, различна от онази, която са живели. И въпреки това Християнството е новост, която няма равна на себе си в човешката история”.


Катехизиса в католическата църква ни учи: „През цялата история, до наши дни, хората по различен начин са показвали търсенето на Бог, чрез техните различни вярвания и религиозно държание (молитви, жертвоприношения, култове, медитации и т.н.).


Йоан Павел ІІ подчертава в неговата енциклика „Redemptor hominis”: ”Религията напътства напълно нашия живот към Бог, и в същото време нашият живот трябва да бъде напълно пропит от връзката ни с Бог до там, че религията да стане наш живот. Религията се занимава с човечеството и всичко, което му принадлежи, същевременно насочва към Бог всичко онова, което е хуманно в нас... Докато Църквата провъзгласява Божието царство на този свят, религията подпомага промоцирането на човешката съдба. В същото време тя учи своите членове на дълбока заинтересованост към ближния и на отговорност към общността”.


Папа Бенедикт ХVІ, разсъждавайки върху взаимоотношението религия, култура, философия и наука, заявява, че „нито една голяма философия, не може да съществува без да се основава на религиозната традиция. Там, където бъде прекъсната тази връзка, философската мисъл се превръща в една празна игра на думи.”


Знаейки грандиозността на справедливостта, но и на нейните граници, тогавашния кардинал Ратцингер уточнява: ”Човешката справедливост има нужда да бъде подпомогната от големите религиозни традиции на човечеството. Тя ще разгледа по абсолютно критичен начин отделните религиозни традиции. Патологията на религията е най-опасната болест за човешката душа. Тя съществува в религиите, но съществува и там, където религията е отхвърлена като такава. Атеистичните системи на съвременната епоха са най-страшните примери за религиозна страст, различна от нейната същност, която е равносилна на смъртоносна болест за човешката душа”. Религиите често са били използвани в човешката история като претекст за започването на много войни, за създаването на концлагери и разрушение. В недалечното минало остават трагедиите провокирани от марксизма и фашизма, с претецницята да бъде заместена връзката между човек и Бог, с равностойната „святост” на партия или раса, фалшифицирайки действителността.


Днес религията е използвана като основен фактор за създаването на световни конфликти. Използвайки думите на Бенедикт ХVІ можем да кажем, че се уговаря и се договаря в районите, където това се случва. Той нарича тези феномени „патологии”, които разболяват човешкия дух: превръщат го в роб, отделят човек от действителността, който живее срещу нея и губи своята свобода.


Философската етика също не може да бъде напълно самостоятелна.Тя не може да се откаже от Бог, нито от идеята за истината за съществуване, която има етичен характер. Ако не съществува една истина за човека, той не може да бъде свободен. Само истината прави хората свободни.


Замъгляването на религиозните традиции, има фатални последици не само за отделния индивид, но и за цялото общество. Миналото все още носи раните от политизирането на религиите. Тази опасност обаче, все още не е отминала и към нея се прибавят и други: от една страна е релативизмът, който отрича на „святостта” каквато и да е социална стойност, а от друга е рационализмът, който се опитва да отнеме всяка една вяра. Това се случва точно, когато човечеството се нуждае от диалог между културите и религиите.

Според Бенедикт ХVІ, в Западния свят доминира мнението, че само позитивната правота и произлизащите от нея философски форми са универсални. Но религиозните култури виждат именно в това едно отдалечаване от религията, скривайки се в някакви субкултури, чрез които е невъзможно да се постигне какъвто и да е междукултурен диалог. По този повод кардинал Ратцингер беше писал: „Онова, от което преди всичко имаме нужда в този исторически момент са хора, които чрез тяхната вяра, могат да накарат света да вярва в Бог. Отрицателното свидетелство на християни, които говореха за Бог, а живееха срещу него, замъглиха фигурата на Господа и отвориха вратите на неверието. Имаме нужда от хора, чийто интелект е озарен от Божията светлина и на които Бог отваря сърцата, за да може техният интелект да говори на интелекта на другите, и техните сърца да отворят сърцата на другите. Само чрез хората, докоснати от Бог, Господ може да се завърне сред хората”.