Папата прие на наудиенция наскоро назначените епископи

Да се гледа към Свети Павел, „учител на езичниците”, в „трудната и комплексна пасторална дейност” в една среда „пред която оръжията на проповядването могат да изглеждат лишени от нужната сила”. Това препоръча Папа Бенедикт на епископите назначени наскоро, приети днес в Кастелгандолфо. Именно днес йерарсите завършиха опреснителен курс, организиран от Конгрегацията за евангелизиране на народите.

**********
От Свети Павел, големият Апостол на езичниците, „вестителят на Исус Христос”, на който епископите, казва Папата, трябва да се позовават особено по време на настоящата година посветена на него, която Църквата чества с намерението да задълбочи познанието за мисионерския дух и харизмата на свети Павел”. „Той е нашият учител – допълни Бенедикт ХVІ – и от него трябва да се учим да гледаме със симпатия народите, сред които сме изпратени”.

„От него трябва да се учим да търсим в Христос светлината и благодатта за да известяваме днес Благата Вест; нейния пример трябва да следваме, за да бъдем неуморни по пътя на човешките и географски пътища на днешния свят, носейки Христос на тези, които вече са му отворили сърцето си и които още не са го познали”.

 
Една „обширна и понякога изключително трудна и комплексна пасторална дейност” отбеляза Папата, вършена в диоцези понякога лишени от пътища и комуникационни средства, но има още по-голяма опасност:

„Върху вашите общности, както и другаде, все по-силно вее вятърът на отдалечаването от вярата, на религиозното безразличие, на секуларизацията и на релативизацията на ценностите. Това създава среда, пред която оръжията на проповядването могат да изглеждат, както в случая на Свети Павел в Атина, лишени от нужната сила”.

В много райони католиците са малцинство, а това отбеляза Светият Отец, ангажира епископите да се съпоставят с други религии много по-силни и не винаги гостоприемни към тях, призвани да защитават своите верни „от преследвания и насилия”. Към тях Бенедикт ХVІ се обръща насърчавайки ги да не се страхуват, да не се обезкуражават, а да се оставят да бъдат вдъхновявани от Свети Павел, който „трябваше да страда много по същите причини. Едно страдание, което е част от Кръста, който християните носят всеки ден, защото „евангелизацията и нейният успех” преминават през него и през страданието.