Социална доктрина на Църквата

„Опознаването на Социалната доктрина, с която Църквата, както пише в енцикликата Deus Caritas Est, възнамерява да подпомогне очистването на разума и подбуждането на моралните сили, без които не могат да бъдат изградени справедливите структури на в едно общество, е задължение на всеки един верен. Едно неотменимо задължение в днешния съвременен свят, където ускорения ритъм на работа, вниманието към бедните и социалната справедливост биват ощетени от изискванията за висока продуктивност, конкуренцията и печалбата.

Въоръжени със съзнанието, за бързата промяна на времената, според Бенедикт ХІV е настъпил часа да се предприеме нов поход в една друга посока. „Давайки се сметка, че социалния живот се е отдалечил от вярата, и че семейното огнище често не е пример за свидетелстване на вярата, трябва да намерим начин по който тази вяра да бъде освидетелствана, за да може да оформи обществото, да предложи нов начин на живот и да сплоти всички в един общ начин на мислене, обич и приятелство”. Социалната доктрина на Църквата е поставена в една голяма мисия в която всички трябва да бъдат привлечени: едно ново внимание към истинските нужди, материални и не, на всеки един човек.

„Това внимание към истинските нужди на хората – подчертава Папа Ратцингер – се изразява в ежедневната отдаденост към бедните, тези които виждаме всеки ден и тези, които не можем да видим”. Именно поради тази причина – продължава Папата – за всички християни, но преди всичко за свещениците, монасите и монахините, за всяка една отделна общност, бедността и бедните трябва да бъдат един нов предмет при изпита на съвестта”.

Един много особен аспект в Социалната доктрина заема човешкия труд. „Човешката личност, трябва да се превърне в критерии за достойнството на всяка една работа”. Именно поради тази причина поучителната власт на Църквата, винаги е поставяла на първо място човешкото достойнство в работна дейност, оприличавайки я с нейната истинска цел, но без да забравя, че венеца на библейското учение на всяка една работа е заповедта за една заслужена почивка. Следователно, изискването неделния ден да не бъде оприличаван на другите дни от седмицата е избор на цивилизованост”.

Независимо от това, работата за много хора заема по-голямата част от тяхното ежедневие и мисли. Живее се за да се работи или се работи за да се живее? Границата между тези две позиции е много тънка и лесна за преминаване.

Но Бенедикт ХІV обича да напомня на, че човек не сътворен да работи. Напротив, „работата не може да заема най-важното място във формирането на човека и развитието на обществото, и поради тази причина – напомня Бенедикт ХVІ – тя трябва да бъде организирана и извършвана в пълното уважение на човешката личност и достойнство и с служба на общото благо”.

В същото време – продължава Папата – е наложително човек да не се оставя да бъде заробен от нея, и да не я издига в култ, претендирайки че ще намери в нея целта и смисъла на своя живот…Помни съботния ден, за да го осветиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота в чест на Господа, Твоя Бог /Изх. 20, 8-9/. Съботата е ден осветен, т.е. посветен на Бог, в който човек най-добре може да разбере смисъла на своето съществуване и на неговата работна дейност”.

Ако от една страна мисията на труда е да бъде в помощ на човека в постигането на общото благо, от друга страна, казва Папа Ратцингер, „за да може това да се осъществи, не се достатъчни само необходимата техническа или професионална квалификация; не е достатъчно дори създаването на един справедлив социален ред грижещ се за нуждите на всички. Нужно е духовност, която всекидневно да помага на верните да се осветяват чрез своята работа, по примера на Свети Йосиф, който ежедневно със своя труд е посрещал нуждите на Светото Семейство, и поради тази причина Църквата го издига като патрон на работниците”.

Папа Бенедикт, си пожелава, благодарение на огромната и прозорлива дейност на неговия предшественик Папа Йоан Павел ІІ в тази област, Църквата да може да се превърне в опорна точка в тази сфера. „Социалната Доктрина на Католическата Църква, която поставя човешката личност в центъра на социалния ред, може да предложи много нови идеи на съвременното мислене по социалните въпроси”.
Светла Чалъкова