Нови дяконски ръкоположения в Никополската епархия под знака на Блажен Евгени Босилков
На 15 ноември Никополската епархия ще има още двама дякони и бъдещи свещеници: Страхил
Каваленов и Койчо Димов, които след дългогодишна и старателна богословска и духовна
подготовка в Папската семинария в Рим и Папския Грегориански университет вече се намират
в България. Това дава нова надежди за Католическата църква в страната, но най-вече
е още един знак за „прекрасното бъдеще”, предречено от никополския епископ, Блажен
Евгени Босилков, чийто литургичен празник се чества на 13 ноември. Своите чувства
за предстоящото ръкоположение и мисли за свещеническото служение споделя бъдещия
дякон Страхил Каваленов:
*********
„На 15 ноември, според решението на Никополския епископ монс. Петко Христов, аз
и Койчо Димов с който завършихме тази година семинарията в Рим, ще бъдем ръкоположени
за дякони. По този начин Църквата утвърждава нашето призвание и нашия път към свещенството.
Къде
ще бъде церемонията по ръкополагането и защо е избрана датата 15 ноември? Тази
година Никополската епархия, както и Католическата църква в цяла България, отбелязват
тържествено 10 годишнина от беатификацията на епископ Евгени Босилков и решението
беше взето във връзка с неговия литургичен празник 13 ноември. Церемонията по ръкоположението
ще бъде извършено в родното място на Блажения, Белене, в църквата „Рождение на Блажена
Дева Мария”, където той е бил кръстен.
Какво означава за теб дяконското
служение? Това което Блажения Евгени пише малко преди смъртта си: „Кръвта
на мъчениците е залог за едно прекрасно бъдеще на Църквата в България”. По време на
моята подготовка за свещенството винаги съм се старал да се ръководя и имам пред себе
си тези думи на покровителя на нашата епархия Блажен Евгени. Също така за мен дяконатът
е много важен, не само като стъпка към свещенството, но също и като утвърждаване от
страна на Църквата на желанието ми да служа на Словото, на Евхаристичното събрание
и на ближните.
Как протича подготовката ти за този вълнуващ момент? Освен
подготовката свързана с натрупването на опит в дяконското служение в различни енории
на нашата епархия, например ще помагам на енорийския свещеник в село Малчика, смятам
да получа съответните духовни упражнения, които не само са задължителни но и изключително
необходими в подготовката ми за приемането на дяконата. За мен това е изключително
важно, защото това е една важна крачка – по този начин Бог, чрез Църквата, утвърждава
тези години в които чувствах свещеническото призвание и се стараех да му остана верен.
Какъв
е твоя личен прочит на съвпадението на датата за дяконско ръкоположение и годишнината
от Беатификацията на епископ Босилков на която и ти присъства във Ватикана? Нашите
предшественици и всички онези, които проляха кръвта си и засвидетелстваха по различен
начин в трудни моменти нашата вяра са наш пример. Всъщност, тези свещенически призвания
които се появяват вече в България и по-конкретно в Никополската епархия, са също така
и плод на молитвите на нашите небесни застъпници, сред които особено място заема и
Блажения епископ Евгени”.