Папа Бенедикт на генералната аудиенция: както за Свети Павел в Дамаск обръщането е плод на личната среща с Христос

(03.09.08) Както за Свети Павел по пътя към Дамаск, обръщането е плод на личната среща с Христос, а не на „философски теории”, нито на „морални кодекси”. Това бе поучението, което Бенедикт ХVІ постави в центъра на внимание на днешната генерална аудиенция, провела се в аулата Павел VІ във Ватикана с близо 8 хиляди поклонници и верни .

*********
Има една врата за Дамаск за всеки християнин, който наистина е такъв, т.е. който пряко и лично е почувствал любовта на Бог към себе си и към тази любов е насочил целия си живот. Така бе за Павел от Тарс, заклет неприятел на първите последователи на Исус, а след това самият той последовател и изключителен вестител на неговите думи. Бенедикт ХVІ бе ясен: обръщането на Свети Павел не бе въпрос на ослепяващата светлина и на падането от коня, а по-скоро бе едно ослепително вътрешно откровение, една интимна среща с Христос, до такава степен силна, че промени радикално и необратимо хода на неговото съществуване. В този катехизис, посветен на обръщането на Свети Павел, Папата се спря надълго на неговото конкретно разбиране, извън както ги определи „живописните детайли” – „светлината от небето, падането на земята, гласът, който му говори”, описани от евангелист Лука в Деяния на Апостолите:

„Свети Павел е бил преобразен не от една мисъл, а от едно събитие, от обаятелното присъствие на Възкръсналия, в което в последствие не би могъл никога да се съмнява, толкова бе силна очевидността на събитието, на тази среща. Тя промени из основи живота на Павел; в този смисъл може и трябва да се говори за обръщане”.
 
Папата разграничи тези първи сведения от другите, признати като „по-автентични”, т.е. от самите Писма на Свети Павел. В тях Апостолът не веднъж говори за своето изключително преживяване. Но, подчерта Бенедикт ХVІ, това той прави сдържано, без детайли. За Свети Павел, каза Папата, това което е по-важно е това, да покаже че със събитието от Дамаск и той става „свидетел на Възкресението на Исус”, и че заедно с другите Апостоли, и той получи от Исус „откровението и мисията” да извести Евангелието „на езичниците от гръко-римския свят”. Друг важен елемент е, че Свети Павел не употребява никога термина „обръщане”. Папата обясни защо:

„Има много хипотези, но за мен причината е твърде явна. Тази промяна в неговия живот, това преобразяване на цялото негово същество не бе плод на един психологичен процес, на една интелектуална и морална еволюция, а идва отвън: не бе плод на неговата мисъл, а на срещата с Исус Христос. В този смисъл не бе просто едно обръщане, едно узряване на неговото „аз”, а бе смърт и възкресение за него самия: умря едно негово съществуване, а едно друго ново се роди с Христос Възкръсналия”.

 
Изключителното преживяване на Свети Павел не е затворено в него и в епизода станал в около 30 г. след Христос. То, отбеляза Бенедикт ХVІ, казва нещо много важно и на съвременните християни:

„Иска да каже, че и за нас християнството не е една нова философия или един нов морал. Ние сме християни само когато срещнем Христос (...) Ние също можем да срещнем Христос в четенето на Светото Писание, в молитвата, в литургичния живот на Църквата. Можем да докоснем сърцето на Христос и да почувстваме, че Той докосва нашето. Само в тази лична връзка с Христос, само в тази среща с Възкръсналия ставаме действително християни (...) Следователно, да молим Господа да ни осветли, да ни даде да се срещнем с неговото присъствие в нашия свят: и така да ни даде една жива вяра, едно отворено сърце, една голяма любов към всички, способна да обнови света”.

След краткия синтез на други езици, Бенедикт ХVІ приключи генералната аудиенция като поздрави между другите, монасите и монахините, духовни чеда на дон Орионе – които, каза, „припомнят тази година важни юбилейни събития” – и мисионерите от Папския мисионерски институт.