2008 – европейска Година на междукултурния диалог: Ролята на религиите

На пленарната сесия на Съвета на Европейските Епископски Конференции (ССЕЕ), която се проведе във Фатима (Португалия) през октомври миналата година, епископите дискутираха върху програмата на Европейската година посветена на междукултурния диалог. Става въпрос за един нов етап, който стартира още през 2005 година с предложението за обявяване на 2008 за „Година на междукултурния диалог”. От тогава европейските християнски църкви показаха своя голям интерес към тази инициатива и насочиха вниманието си преди всичко в религиозна посока. Междувременно, християнските църкви, включително и Католическата, дадоха своя принос и започнаха веднага да се подготвят за това голямо събитие.


Доста бе направено за написването на „Доклад за междукултурния диалог в Европейския съвет” (или както още е наричана „Бялата книга”), която бе публикувана в края на 2007 година. Целта на този доклад е да поддържа висок интереса към диалога и на религиозно ниво. На 117-та сесия на Комитета на Европейските министри в Страсбург, през май 2007, бе прието и отчетена важността от създаването на дълговременна политика, която да промоцира междукултурния диалог. В резултат на това бе постигнато споразумение за провеждане на „Годишни срещи в Европейския съвет относно религиозния междукултурен диалог”. На 25 септември миналата година в Страсбург се проведе предварителна среща, на която се подготви началото на „Годишните срещи в Европейския съвет относно религиозния междукултурен диалог”, които ще започнат през април 2008 г. Тази инициатива бе представена на Конференцията за междукултурния диалог в Сан Марино през април 2007 година и приета от Комитета на министрите през май. На срещата на 25 септември, в която участваха много дипломати и представители на Европейските институции, бе избран като „Координатор на религиозния междуркултурен диалог” Гуидо Белати Чеколи – посланик на Страсбург в Сан Марино.


Предвидените инициативи за Годината на междукултурния диалог са изключително много, както в обществените кръгове, така и в църковните, които ще бъдат разгледани и анализирани в „Бялата книга”. Това трябва да бъде начало на един голям дебат, който ще бъде пряко свързан с обединението на Европа. Точно защото се касае за междукултурен диалог, в инициативите през Годината са включени и всички останали континенти, които чрез своите общности, намиращи се на територията на ЕС, ще могат да участват пълноправно в този междукултурен диалог.


Що се отнася до християнските църкви в Европа, както и останалите религии като исляма, юдаизма, Годината на междукултурния диалог представлява важна стъпка по пътя, започнат преди години. Много преди политиката да се интересува, Църквите започнаха да отдават изключителна важност на религиите в нова Европа.


„Европейският съвет може да постигне поставените цели само заедно с Църквите и религиозните общности, но не и без тях или срещу тях”, заяви Улрих Бунджес от офиса за Междукултурен диалог и координация на Евро съвета. На годишната среща на европейските църкви, провела се в Армения през юни миналата година, Бунджес заяви: ”Отговорите на отделните църкви, подготвящи се за рапорта, касаещ междукултурния диалог в ЕС показаха, колко важен е той за Църквите. Ето защо ще разгледаме начини и ще подскажем идеи за даването на един твърд отговор, преди всичко относно годишната среща на Комитета на европейските министри и представителите на религиозните общности”.


В тази връзка Папа Бенедикт ХVІ споделя своето становище на ХХІ междурелигиозна среща в Неапол през октомври 2007:


”Всички сме призвани да зачитаме различията между отделните ралегии и да работим за мира и за помирението между народите. Това е истинският „дух на Асизи”, който се противопоставя на всяка една форма на насилие. В един свят изпълнен с конфликти, където често жестокостта се извинява с името Господне, важно е да заявим, че религиите никога не могат да бъдат проводник на омраза. Никога с името Господне не може бъде извинено злото и жестокостите. Напротив, религиите могат и трябва да предоставят ценни ресурси за създаването на един мирен свят и да говорят за мир на човешките сърца. Католическата църква смята да продължи пътя на диалога и да подпомага разбирателството между отделните култури, традиции и религиозно знание. Горещо желая този дух да се разпространява все повече там, където напрежението е високо и където свободата и уважението към ближния са погазени, а жените и мъжете страдат от липсата на толерантност и неразбирателство”.