Ингрид Бетанкур пред Радио Ватикана:"Ако нямаш вяра, нямаш нито надежда, нито сила"

(02.09.08) Снимките на Ингрид Бетанкур и на нейната вълнуваща среща с Бенедикт ХVІ, провела се вчера в Кастел Гандолфо, обиколиха света. Още по-голямо впечатление направиха думите на бившата френско-колумбийска сенаторка, след нейния ужасен затвор, продължил повече от шест години сред колумбийските бунтовници и завършил с освобождението й на 2 юли. Днес Бетанкур бе приета в Квиринала от президента на италианската република Джорджо Наполитано и в Кампидольо от кмета на Рим, Джани Алемано. По време на пресконференцията, която даде вчера, Ингрид Бетанкур разказа на журналистите подробности за своя затвор в Амазония и за вълнението от папската аудиенция. Самата Бетанкур говори за това и в интервю дадено за испаноамериканската редакция на Радио Ватикана:

**********
La entrevista con el Papa…
"Срещата с Папата бе една сбъдната мечта. Нямах търпение да го прегърна и да му кажа какво означаваше за мене това, че той говори за отвличанията в Колумбия и произнесе моето име, докато бях затворник в гората, в един хамак, под една палатка. Чух гласа му в един момент на огромна самота и депресия и това, че той знаеше за моето съществуване за мен бе като завръщане към живота, отново се почувствах едно човешко същество и започнах да си казвам: „Добре, не съм един пакет, не съм една стока: съществувам”. Беше много хубаво. Но аз искам да говоря за моите другари по затвор. Има някои, които слушат тази програма. В джунглата аз слушах Световното Католическо Радио на къси вълни. Можеше да се слуша целия ден и имаше някои програми, които обичах да следя. Бих се радвала много да знаят колко много ги обичам и колко много мисля за тях. Нека бъдат сигурни, че ще продължа да работя за тях, за да кажа на света, че всичко това трябва да свърши, че FARC трябва да ги освободи. Бих искала да произнеса имената на всички... прегръщам ги в сърцето си и искам да имат сила, нека продължават да бъдат смели и нека търсят в Словото Божие отговора на многобройните въпроси. Нека знаят, че Бог върши винаги справедливи неща, винаги с една цел и че с някаква цел, която те не познават и която аз не познавам, това което преживяват ще донесе своите плодове. Нека имат тази увереност, че Божието милосърдие ще дойде.

Колко важна бе вярата във вашето изстрадано човешко преживяване?
Без вярата нямаш надежда, а без надежда нямаш сили. Нямаш сила да продължиш да се бориш. Вярата е всичко: тя е, която дава смисъл на живота. За мен вярата в Христос е знанието, че Той ни показа че съществува един път и че просто трябва да го следваме. Да вярваме, че в своето великодушие, в своята благодат ни закриля и че благодарение на Него можем да стигнем до Бог – тази е вярата, в която винаги бях вкопчена, за да продължа да живея.

Вашето преживяване е едно много силно духовно преживяване. Един опит, който можахте да споделите с Папата...
С Папата говорихме за Дева Мария. Казах му че не знаех как... За мнозина от тези, които следват Исус няма място за Дева Мария. Аз я открих четейки Библията и разбрах коя е тя. Когато мислех за Дева Мария, мислех за Дева Мария от Гвадалупе. Чувствах винаги, че е близо до мен. И знам, че е близо до мен и сега и че помага и ще помага на всички, които са още затворници в Колумбия. Тя ще ги освободи, ще видите. Ще направи това чудо.

Да видиш живота си прекъснат, да загубиш всичко скъпо, да станеш предмет на насилие и после отново да придобиеш всичко. Каква поука извлякохте от това?
Когато загубиш всичко, животът си струва да бъде живян, за да намериш съкровищата, които Бог даде на всички човешки същества; за да бъдеш в общение с Него и в Него да намериш силата, за да вървиш напред. Надеждата, която идва от вярата е тази, която ни дава силата и всичко ни поставя в общение с Бог".