Историческият Исус и Страданието в центъра на среща между Папата и негови бивши възпитаници

(30.08.08)Днес следобед в Кастел Гандолфо Папа Бенедикт ХVІ ще се срещна с група свои бивши студенти, така неречената група Ratzinger Schulerkreis: Сред участниците, около 30 души, архиепископът на Виена Кристоф Шьонборн и двама евангелистки езегети, Мартин Хенгел и Петер Стухлмахер, почетни професори по Новия Завет в университета на Тубинг, където теологът Ратцингер преподава през 60-те години. Две са главните теми от срещата: връзката между Евангелията и историческият Исус и разбирането на Исус за спасителното значение на неговата смърт. Утре сутринта Папата ще председателства евхаристична литургия със своите бивши студенти.

Тази среща между Йозеф Ратцингер и неговите бивши възпитаници е вече традиционна, води началото си от 70-те години, от университета в Регенсбург. Когато през 1977 г. Павел VІ назначи теолога Ратцингер за архиепископ на Мюнхен, неговите студенти са смятали, че срещите ще прекъснат, но те продължават и през 2005 г., след избирането му на Светипетровия престол. На миналите срещи се е говорило за ислям, еволюционизъм, вяра и Библия. Тази година темите са връзката между Евангелията и историческият Исус и Страданието, също и в светлината на книгата на Папа «Исус от Назарет». В тази книга Бенедикт ХVІ представя Исус от Евангелията като реалният Исус, като историческият Исус, тъй като «неговата фигура – твърди – е много по-логична и от историческа гледна точка по-разбираема от пресъздаванията» от последните десетилетия. Различни разбирания за Исус, точно както това ставаше и преди 2000 години:
 
«И днес е така: мнозина се приближават до Исус така да се каже отвън. Големи учени признават неговия духовен и мораен ръст и влиянието му върху историята на човечеството, сравнявайки го с Буда, Конфуций, Сократ и други учени и велики личности от историята. Не стигат обаче до признаването му в неговата уникалност. Исус казва на Филип по време на Последната вечеря: «Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе?» (Йо, 14,9) Често пъти Исус е считан и като един от големите основатели на религии, от които всеки може да вземе нещо, за да формира собственото си убеждение. Както тогава, така и днес «хората» имат различни мнения за Исус. И както тогава, така и на нас, днешните ученици, Исус повтаря своя въпрос: «А вие за кого ме мислите?» Искаме да направим наш отговорът на Петър: «Ти си Христос, Синът на живия Бог». (Проповед от 29 юни 2007).

Смъртта на Исус и последвалото раждане на Църквата, в една привидно фалирала ситуация – казва Папата – се обясняват само тръгвайки от него необикновено, «само тръгвайки от тайната на Бог». Една тайна, която е трудно да се приеме:

«Тази е драмата на отхвърлянето на Исус, който както в миналото, се явява и говори по различни начини. Може би дори по-опасни са формите на отхвърлянето на Бог в съвременната ера: от явното отхвърляне до безразличието, от научния атеизъм до представянето на един модернизиран и постмодерен Исус. Един Исус човек, сведен по различен начин до един обикновен човек от неговото време, лишен от неговата божественост; или пък един Исус толкова много идеализиран, че понякога изглежда героят от някоя приказка. Но Исус, истинският Исус от историята, е истинският Бог и истинският Човек и не се уморява да предлага своето Евангелие на всички, знаейки ч ее «знак на противоречие, за да се разкрият мислите на много сърца»… Пред Него не можем да останем безразлични. Ние също, скъпи приятели, трябва непрекъснато да взимаме позиция. Какъв тогава ще бъде нашият отговор?» (Генерална аудиенция от 3 януари 2007)