В Белене италиански и български младежи споделят своя опит във вярата
Лятото е период на
ваканции и развлечения, но може да бъде и време за укрепване на вярата. Още повече
сред приятели, игри и весело настроение. В такава атмосфера от 26 до 28 август в енория
„Рождение на Св.Дева Мария” в Белене се проведе летен младежки лагер. В него участваха
юноши и младежи от енориите в Белене, Малчика, Ореш и Свищов, а също и петима доброволци
от църковното движение „Католическа дейност” от епархия Фермо, област Марке (Италия).
Повече за лагера слушаме от кореспонденцията на Росица Златева:
********* „Вече
пета поредна година доброволците от град Фермо провеждат летни лагери заедно с нашите
младежи. Миналата година лагерът се проведе в енорията в Монтеджорджо в епархия Фермо
и после всички заедно участваха в Агора – срещата на папа Бенедикт с младежите в Богородичното
светилище в Лорето. През първия ден от младежкия лагер в Белене, темата върху която
работиха участниците беше: „Обръщането на Св.Павел”. Катехизис върху темата изнесе
Стефания от „Католическа дейност”, а Силвия и Марта поднесоха свидетелства как и къде
са срещнали Исус Христос в своя живот. После, разделени по възрастов принцип – на
юноши и младежи, участниците имаха практическа работа за хората и техните характери.
Проведе се и разговор за взаимно опознаване. Следобед младежите работиха по групи,
в които обсъждаха темите: „Приближаване към Бога” или „Моят път към Бога”. Денят завърши
с литургия, отслужена от о.Корадо, о.Ремо, о.Енцо и о.Фортунато. Вторият ден от
лагера беше на тема: „Църквата и общността”. След утринната молитва, катехизис по
темата изнесе Силвия от Фермо, а в работата по групи тема отново беше Църквата, а
младежите дадоха лични свидетелства. Следобядът беше зает с практическа работа. Всеки
написа на своя лист какво може да даде на Църквата, а после тези листи станаха тухли,
с които беше направен макет на църква. По-късно следобед младежите се включиха в размишления
върху текстове от Библията, игри и света литургия, на която проповед за тях поднесе
о.Енцо. Последният ден от лагера започна с утринна молитва и работа върху темата:
„Първо Благовестие”. Участниците бяха разделени на групи и вътре в групите протече
интересен дебат. Част от младежите поеха ролята на защитници на Църквата, а останалите
– на нейни противници. Младежите спориха много за фигурата на Исус Христос, за Св.Дух,
за Дева Мария, за светците и Евангелията. Така противниците и защитниците на Църквата
накрая стигнаха до общо мнение как от Благата вест се стига до обръщане, как да свидетелстваме
вярата, към кого да отправим първото благовестие и как. Същия ден следобед темата
беше: Покаяние. Младежите се включиха в размишления върху Деянията на Апостолите,
Изпит на съвестта, изповед при свещенниците и Обожаване на Св.Причастие. Денят завърши
с катехизис от Масимилияно от Фермо по темата за Благовестието и света литургия и
проповед от о.Ремо. След литургията всички получиха малък знак от дните, прекарани
заедно и броенички, а вечерта за всички беше организиран малък празник. След лагера
италианските младежи споделиха, че са били отлично приети и че са се чувствували чудесно,
заедно с българските младежи. Масимилияно от Фермо сподели, че съвместната им работа
заедно е била много ползотворна и че езиковата бариера не е била пречка, защото където
не достигали думи на италиански или английски, са идвали на помощ усмивката и жестовете.
„Ние имаме едни и същи вкусове, едни и същи вълнения и проблеми – продължава Масимилиано
– търсим Бог в живота си и се опитваме да растем във вярата. Това е, което ни обединява.”
Младежите от Фермо споделиха още, че са много доволни от активността на българските
младежи, от тяхната искренност и приятелство и че и догодина пак ще се върнат в България.
Ето
впечатленията и на някои от българските младежи:
Цветелина Йонкова,
енория „Св.Св.Кирил и Методий гр.Свищов: „Прекараното време
с нашите италиански приятели е важно, защото освен че говорим за Бог, тази лагер школа
е продължение на миналогодишната в Монте Джорджо. Отношенията ни са много топли и
има пълно разбирателство между нас. Общуваме с тях непрекъснато, не само по време
на общите задачи, но и през свободното ни време. Езиковата бариера не съществува,
те ни приемат като техни връстници и мисля че за тях няма значение че сме от друга
националност. Те са симпатични, млади и ерудирани хора, които са дошли тук да обменим
опит и да научим нещо едни от други. Надявам се тези срещи да продължават и в бъдеще,
защото техният опит от Асоциацията „Католическа дейност” в Италия ни е полезен в израстването
като истински християни”.
Михаела, енория „Малчика, 13 год.: „С италианските
младежи се разбираме много добре. Прави ми впечатление, че те са много дружелюбни
хора , много бързо се сприятеляват и умеят да се забавляват. От тях научих много интересни
игри и много се забавляваме заедно. Мисля, че има много голям смисъл от такива срещи,
защото се срещаме различни хора, запознаваме се и научаваме нови неща един от друг”.
Камелия,
с.Ореш, 14 год.: „Според мен, идеята
за тази среща е много добра. Отлично се разбираме с италианските младежи, било то
с преводач или на английски. Направи ми впечатление, че мислим по един и същ начин
и имаме едни и същи идеи. Ползата от тази среща е в това, че разбрахме как работят
в тяхната енория и вярвам, че след нея ние ще успеем да направим много повече неща
в нашата енория”. Кръстьо Крастев, енория „Непорочно зачатие
на Дева Мария, гр.Варна, 20 год.: „Смятам, че опита
ни с италианските младежи е много ценен, защото се срещаме с една друга култура и
различен начин на мислене. Също, че и вярата у тях е по-силна отколкото у нас в България
и темите, които дискутираме ни карат по-дълбоко да погледнем в сърцето си и разберем
колко е дълбока нашата вяра. Така се получиха хубави дискусии, игрите им са забавни
и всичко това ни кара по-сериозно да се замислим върху вярата”.
Радосвета
Томова,енория „Блажена Дева Мария, Белене, 19 годишна: Това което ме
впечатли е начинът по който се разбираме с италианските младежи. Говорим английски,
а някои от нас и италиански, както и с помощта на бъдещия дякон Страхил Каваленов,
чийто превод много ни помага пи срещите и разговорите ни с тях. Общуването с италианските
младежи е доста интересно, тъй като от тях научаваме много неща до които не сме се
докосвали. Например игрите, които измислят, начина по който ни карат да се задълбочаваме
във вярата – неща, които на пръв поглед са лесни и обикновени, но в действителност
са много дълбоки. Имахме една игра в която трябваше да нарисуваме себе си, като всяка
част от тялото която рисувахме имаше своето предназначение. Накрая се оказа, че ние
обрисувахме нашата душа, а не тялото. Освен тези забавни игри, научихме се да бъдем
единни. Въпреки разликите в националност, език и култура, намерихме един общ диалог
въз основа на много общи проблеми в нашите енории и много общи преживявания, като
съвременни млади хора. Смятам, че за в бъдеще имаме голяма нужда да продължим тази
обмяна, тъй като тя ще допринесе за нашето израстване, както индивидуално, така и
като общност. Така взаимно ще си помагаме за изграждането на една по-добра и по-красива
Църква”.