Свобода

„Трябва да се опитаме да разберем какво е свободата и какво е само привидната свобода. Свободата, можем да кажем, е трамплина от който можем да скочим в необятното море на божествената доброта, но може да се превърне и в пътя който да ни заведе в дълбините на злото и на греха, загубвайки по този начин свободата и достойнството”. С тези думи папа Ратцингер се опита да обясни, какво е свободата за човека, на младежите затворени в Римския затвор Казал дел Мармо, по време на посещението му през месец май 2207 година.


Не е лесно да се обясни какво е свободата, било то на тези които са затворени между затворническите среди, било то на всеки един човек, който води нормален и привидно щастлив живот.


Нека да си зададем въпроса, колко хора от нашето богато и материално задоволено общество са наистина свободни? Какво означава в действителност този термин, който в последните години все повече бива призоваван, но все още твърде малко познат.


„Свободата – казва папа Бенедикт ХІV - за да бъде истинска и следователно за да бъде действаща, има нужда от общение, и не от каквото и да е общение, а от общението с самата истина и любов, с Христос, със Светата Троица. По този начин се създава общността, която дарява радост и свобода”. Следователно основите на истинската и действаща свобода се намират в Бог, но не трябва никога да забравяме напомня папата, че свободата на човек, е свобода на едно ограничено човешко същество, и по този начин самата тя се превръща в ограничена. Можем да я притежаваме само като споделена свобода, в общение с тези които ни заобикалят: само ако живеем в хармония едни с други и един за друг можем да позволим на свободата да се развива. Ние живеем в хармония един с друг, само ако живеем според истината, т.е. според Божията воля”.


В корените на истинската и продължителна свобода стои Бог: „Само човека, които се уповава напълно на Бог – допълва Бенедикт ХVІ – намира истинската свобода, нейната безпределност и творение. Човека, който се уповава на Бог, не става мъничък в божиите очи, а голям, божествен, получава своята истинска същност”.


Следователно, за Бенедикт ХVІ свободата не е да правим това каквото искаме. Тя не се влияе от външни фактори, а е дълбоко вкоренена в човека. Именно в човешката интимност свободата намира силите, които да я подържат, и по точно във всекидневната молитва и Светата Литургия. „Това за зони на свобода, на вътрешен живот, които Църквата ни дарява и които са едно богатство за нас. В тях – продължава Папата – не срещаме вековната Църква, а самия Господ, който ни говори и очаква нашия отговор”. Само закрепени на тези „зони на свободата” всеки един от нас може да опита истинската свобода, тази на нашето Да на Бог. С други думи не е може да съществува истински свободен човек, без постоянното приемане на тайнствата.


Сами тази свобода е способна да приеме това което окончателно: по този начин, най-големия израз на свободата, не е търсенето на удоволствието без взимането на окончателни решения. „Последствията от този вид грешно и егоистично разбрана свобода са насилието и взаимното разрушаване на свободата и живота”.


Друго нещо е свободата, която произтича от Бог и в него намира своята опора: „Ние копнеем за истинската и голяма свобода, свободата на божии синове. В съвременния свят, изпълнен с фалшиви свободи, които разрушават средата и човека, желаем, с помощта на Светия Дух, да опознаем истинската свобода; да покажем с живота на нашите ближни, че сме свободни и колко е хубаво да си истински свободен в свободата на божии синове”.


Един друг вид свобода, за която често говори Папа Бенедикт ХVІ, е религиозната. Папата знае, че много християни, преди всичко от страните с мюсюлманско мнозинство, са лишени от тази свобода. При всяка една възможност той без страх и отворено заявява: „религиозната свобода все още не може да бъде осигурена по всички краища на света: в някой случаи тя е забранена по религиозни и идеологически причини; в други, независимо че е официално призната, бива възпрепятствана от политическите сили или по коварен начин от културното надмощие на релативизма. Религиозната свобода, е право не е само на отделната човешка личност, но и на семейството, на религиозните групи и на самата църква. Светия Престол я защитава и изисква уважението за всички.
Светла Чалъкова