Бенедикт ХVІ на празника Успение Богородично: Както Мария християните да бъдат знак на надежда и утеха в един свят белязан от болката и фалшивите радости

(15.08.08) Пред тъжната картина на много фалшива радост и същевременно на много тревога и болка по света, трябва да се научим от Мария да бъдем знаци на надежда и утеха и известяваме, чрез нашия живот, възкресението на Христос: с тази молитва към Божията Майка Бенедикт ХVІ завърши своята проповед на литургията, която отслужи днес сутринта в енорията на Свети Тома от Виланова в Кастел Гандолфо за празника Успение Богородично. Светият Отец припомни, че този празник е повод "да се издигнем с Мария до висотите на Духа, където се вдишва чистият въздух на свръхестествения живот и се съзерцава най-автентичната красота, която е светостта":

Отнасянето на Дева Мария с душа и тяло в небето – каза Папата – е едно уникално и необикновено събитие, предопределено да изпълни с надежда и щастие сърцето на всяко човешко същество. Мария е знак на сигурна надежда и утеха. Този празник ни подтиква да повдигнем поглед към небето; едно небе направено не от абстрактни идеи и нито едно небе въображаемо, създадено от изкуството, а небето на истинската действителност, която е Бог. Бог е небето, Бог е крайната точка от която произхождаме и към която сме насочени.

Светият Отец изтъкна, че Мария ни окуражава във всеки момент от нашето съществуване, а в Нея цялото човечество е отправено в Успението към Бог:

Всеки човек желае да стане небесен, щастлив и един ден няма да има повече плач, нито сълзи, нито смърт. Христос победи смъртта чрез силата на любовта. Само любовта е всемогъща и прави да се влезе в царството на живота. Мария влезе в него след Сина, приобщена към неговата слава след като бе приобщена към неговото страдание, оставяйки отворен след Нея пътя за всички нас. Не е разумът – каза Папата – който ни дава да разберем тези така висши действителности, а обикновената вяра, скромна и тишината на молитвата, която ни надвишава и ни помага да разговаряме с Бог.

Да молим от Мария – насърчи Светият Отец – да ни даде дара на своята вяра, тази вяра, която ни прави да живеем още в това състояние между крайното и безкрайното, тази вяра която преобразява и усещането за времето: нашият живот – обясни – не е погълнат от миналото, а е привличан към бъдещето, към Бог, където Христос ни предвари, а след Него, Мария. Нашият всекидневен живот, макар и белязан от изпитания и трудности тече като една река към божествения океан, към пълнотата на радостта и на мира. Нашата смърт – допълни – не е краят, а входът към живота, който не познава смъртта. Мария – заключи Папата –води ни към родината на блаженството!

Преди молитвата Ангел Господен и апостолическия си благослов Папата припомни, че „от Рая Богородица продължава да бди над своите чеда, които Исус И е поверил преди да издъхне на кръстта”:

„Колко свидетелства на нейното майчинско застъпничество могат да се срещнат в Светилищата посветени на Нея. В този момент отправям мисъл към световната цитадела на живота и надеждата, която е Лурд, което с Божията воля ще посетя след един месец, за честванията на 150 юбилей от явленията на Дева Мария на това място”.

 
Успение Богородично, завърши Папата, ни сочи крайната цел на нашето земно поклонничество:

„Припомня ни, че цялата ни същност – дух , душа и тяло – е предназначено за пълнотата на живота; който живее и умре в любовта към Бог и към ближния, ще бъде преобразен в образа на славното тяло на Възкръсвалия Христос. Успение Богоридчно ни припомня също, че Господ сваля силни от престоли и въздига смирени (Лк 1,51-52). Това е посланието, което Богородица възвестява във вечността с тайнството на Нейното Възнесение".