2008 – европейска Година на междукултурния диалог: Европа и имиграцията

Имиграцията е феномен, който от няколко десетилетия характеризира държавите членки на Европейския съюз, докато някои от тях трябва да се справят с този въпрос от скоро. През последните години имигрантският фактор и проблемите свързани с него, се разрастна и се преврърна във важен въпрос за разрешаване в Европейския Съюз. Без съмнение главна цел е интеграцията между гражданите от различните европейски страни: според програмата на Европейския Съвет приета на 4-5 ноември 2004 е необходимо по-голямо коопериране между националните политики за интеграция, за да се гарантира спазването на основните права, елиминирането на дискриминацията и еднакви права в сферата на обучението и работата.


На европейско ниво целта е да бъдат подчертани предимствата от културния диалог, произхождащ от имиграцията и правилното информиране относно отделните култури. Според ЕС интеграцията се състои в уважението на основните й ценности. Приемането на чужденци от трети страни, трябва да бъде плод на общообразователни социални програми, чрез които имигрантите да разберат общите европейски ценности и да ги уважават, извличайки от тях полза.

Ангажираността е основен компонент в процеса на интеграцията и е от изключителна важност участието и приноса на имигрантите в обществото – домакин. Този въпрос обаче е тясно свързан с един важен аргумент като трудовия пазар. Целта е да се избегне дискриминацията и работата на черно, да се сенсибилизират работодателите за влизане на имигранти на трудовия пазар, да се промоцира женския труд, както и правото на семействата да се събират и живеят заедно. За доброто интегриране е необходимо основното познаване на езика, историята и институциите на обществото – домакин. Трябва да бъде предоставена на имигрантите възможността за една ефективна интеграция. Страната-домакин трябва да гарантира бързи и ефикасни курсове, касаещи нейните език, история, институции и историко-икономически аспекти. Курсовете трябва да бъдат провеждани на повече нива, като се има предвид нивото на подготовка на посещаващите ги.


Положените усилия в сферата на образованието са от изключителна важност както за имигрантите, така и за техните деца, защото от това зависи тяхното по-активно обществено участие и дейност в страната-домакин. Много важно е да подчертаем полученото образование на имигрантите в първите години от техния живот. Целта е те да бъдат подпомагани в повишаване на тяхната квалификация, но и в завършване на прекъснатото преждевременно обучение, което често отвежда младежите в престъпния свят.

Имигрантите трябва да са в състояние да използват обществените блага и услуги, както и обикновените граждани на дадена национална общност. Липсата на дискриминация в този смисъл подпомага по-добрата интеграция на чужденците. Не на последно място е необходимо да бъде изграден диалог между държавата-домакин и имигрантите. Тази необходимост може да бъде осъществена чрез интеркултурни програми, състоящи се в раздаването на ръководства, изграждането на сайтове и проучвания между различните имигрантски общности, като всичко това се прави на съответните чуждестранни езици.

Честите срещи между имигрантите и гражданите на страната-домакин представляват важен механизъм в осъществяване на интеграцията. Общите форуми, интеркултурните диалози, опознаването на културата на имигрантите, както и стимулиращите фактори в градската действителност , подпомагат интеграцията.


До тук говорихме за взаимоотношението държава –индивид, т.е. това между имигранти и граждани на държавата-домакин. Разрешението на този диалог би могло да се намери в създаването за целта места, където да се провежда този пряк диалог, който е най-добрият начин за взаимното опознаване, уважавайки отделния индивид.


Изповядването на различни култури и религии е гарантирано от Хартата за човешките права и тя трябва да бъде спазвана, освен ако те не са в конфликт с неприкосновените европейски права и с националните законодателства.


Толерантността е единственото средство за взаимен обмен на културни и религиозни идеологии. Ето защо още веднъж е толкова важен диалогът между имигрантите и гражданите от страните членки, чрез който да бъдат опознати отделните вярвания и култури.


Участитето на имигрантите в демократичния процес и формирането на политиките и мерките за интеграция, преди всичко на местно ниво, спомагат за интеграцията на същите. Целта е да се активира обществената, културна и политическа активност на имигрантите в демократичния живот на страната, като по този начин се постигне обмяна на опит. Участието трябва да бъде уравновесено между двата пола, а държавата-домакин трябва да намали пречките към достигане правото на глас. Важно е да бъде стимулирано създаването на асоциации от страна на имигранти , които трябва да бъдат модел за бъдещите имигранти.


Включването на политиките и мерките за интеграция във всички политически програми на всички правителствени нива е от изключително важно значение за формулирането и активирането на обществената политика. Целта е да бъдат създадени интеграционни стратегии във всички политически сектори, които имат връзка с тях, и да бъде подчертавана тяхната важност в икономическите миграционни политики.


Необходимо е да бъдат поставени цели, индикатори и механизми, които да бъдат правилно адаптирани към политиката, да бъдат оценен прогреса в интеграционните процеси, за да бъде осъществена по-ефикасна обмяна на информация.


До този момент осъществената интеграционна политика е изградена въз основа на проучвания, но трябва да се наблегне на проверките за ефикасността на отделни проекти, на възможните подобрения и създаването на общи европейски параметри, в рамките на които да бъдат съставени все по-добри и новаторски планове.
 
„Днес, както никога човешкото семейство има нужда да открие инструменти и стратегии, които да са в състояние да надскочат конфликтите, провокирани от социалните разлики, етническите спорове и от големите неравенства между различните икономически нива. Човечеството е жадно за истински и траен мир. Мир, който може да съществува само, ако отделните индивиди, групите на различни нива и правителствените отговорници поддържат своята решителна отговорност, която е здраво свързана с фундаменталните принципи на Правото. Ето защо е важно обществото да посвети енергии и да възпита истински труженици за мира: това е задачата на организации като вашата, където не можете да не признаете като основа на истинското Правосъдие универсалната дестинация на благата. Религията, като мощна духовна сила за заздравяване на раните от конфликтите и разделенията, има своя принос във формирането на мисълта и сърцето според идеята за човешко същество”.
(*Изказване на Бенедикт ХVІ пред участниците в 34 сесия на Генералната конференция на организацията на ООН за изхранване и селско стопанство).