Генерална аудиенция: Бенедикт ХVІ се моли за мир в света: "Който се моли не губи никога надежда"

(13.08.08)Светият Отец Папата призовава дара на мира в света: Направи го по време на седмичната аудиенция, традиционната среща с верните и поклонниците, която поднови днес в Кастел Гандолфо след прекъсването на 2 юли преди заминаването му за Австралия и почивката в Бресаноне. Бенедикт ХVІ издигна своята молитва към Бог чрез застъпничеството на Свети Максимилиан Колбе, чиято литургична памет Църквата чества утре и поверявайки човечеството на Дева Мария, два дена преди Празника Успение Богородично. Ето първия текст на катехизиса:

Скъпи братя и сестри!

Радвам се, завръщайки се от Бресаноне, където прекарах един период на почивка, да срещна и да поздравя вас, скъпи жители на Кастел Гандолфо, и вас, поклонници, които и днес дойдохте да ме посетите. Бих искал още веднъж да благодаря на тези, които ме посрещнаха и се грижеха за моя престой в планината. Това бяха дни на ведра отмора, по време на които не престанах да припомням на Господа тези, които се поверяват на моите молитви. Наистина са многобройни тези, които ми пишат искайки да се моля за тях. Изразяват ми своите радости, но също така тревогите, своите програми за живот, но също така и проблеми свързани със семейството и работата, очакванията и надеждите, които носят в сърцето си, заедно с тревогите свързани с несигурността, които човечеството живее в този момент. Мога да уверя, че си спомням за всички и за всеки, особено във всекидневното отслужване на Светата Литургия и в моленето на Светата Броеница. Знам добре, че първото служение, което мога да направя на Църквата и на човечеството е именно това на молитвата, защото молейки се поставям в ръцете на Господа с доверие мисията, която Той сам ми повери, заедно със съдбините на цялата църковна и гражданска общности.

Който се моли не губи никога надеждата, дори да се намери в трудни ситуации и по човешки отчайващи. На това ни учи Светото Писание и това свидетелства историята на Църквата. Колко много примери бихме могли да посочим за ситуации, в които именно молитвата е подкрепяла пътя на светците и на християнския народ! Сред свидетелствата на нашата епоха бих искал да посоча тези на двама светци, чиято памет припомняме тези дни: Тереза Бенедета Кръстна, Едит Щайн, чиито празник отбелязахме на 9 август и Максимилиан Мариа Колбе, чиито празник е утре, 14 август, в навечерието на празника Успение на Блажената Дева Мария. И двамата завършиха с мъченичеството своя земен живот в лагера Освиенцим. Привидно техният живот би могъл да бъде счетен като едно поражение, но именно в тяхното мъченичество свети блясъкът на Любовта, която побеждава мрака на егоизма и на омразата. На Свети Максимилиан Колбе биват приписвани следните думи, който е произнесъл в разгара на нацисткото преследване: “Омразата не е една съзидателна сила: такава е само любовта”. И на любовта бе героично свидетелство всеотдайното дарение, което направи от себе си в замяна на един другар по затвор, дарение завършило със смъртта в бункера на глада на 14 август 1941 г.

Едит Щайн, на 6 август следващата година, три дена преди своя трагичен край, казва на някои съсестри в манастира Ехт в Холандия: “Готова съм на всичко. Исус е и тук, сред нас. Досега се молих и казах с цялото си сърце: “Ave Crux, spes unica”, “Здравей, Кръсте, единствена надежда”. Свидетели, успели да избягат от ужасното убийство разказват, че Тереза Бенедета Кръстна, е вървяла облечена в кармелитската дреха съзнателно към смъртта, отличавайки се със своето поведение на мир и спокойствие, внимателна към нуждите на всички. Молитвата бе тайната на тази светица съпокровител на Европа, която “и когато стигна до истината в мира на съзерцателния живот, трябваше да изживее докрай тайната на Кръста” (Апостолическо Писмо Spes aedificandi, : Поучения на Йоан Павел ІІ, ХХ, 2, 1999 стр.511).

“Ave Maria!”: е била последната молитва върху устните на свети Максимилиан Мариа Колбе, докато е подавал ръка на този, който щеше да му инжектира отровата. Вълнуваща е констатацията, че смиреното и доверчиво поверяване на Дева Мария е винаги извор на смелост и ведрина. Подготвяйки се да отпразнуваме празника Успение Богородично, който е един от най-обичаните Богородични празници в християнската традиция, да подновим нашето поверяване на Тази, която от Небето бди с майчина любов над нас във всеки момент. Това е, което казваме в интимната молитва Радвай се благодатна Марио, искайки да се моли за нас “сега и на смъртния ни час”.