Архиепископ Роуан Уйлямс очертава заключенията на Конференцията от Ламбет

(04.08.08) Вчера в Кентърбери завърши Конференцията от Ламбет, периодичната среща на англиканските епископи от целия свят провеждана на всеки десет години. Тази година Англиканската общност обсъди два ключови въпроса: ръкополагането за епископи на жени и хомосексуалисти. За съдържанието на заключителното слово на архиепископ Роуан Уйлямс говори пратеникът на в.Авенире в Кентърбери, Андреа Гали:

**********
Уйлямс подчерта своето задоволство от работата на тази Конференция от Ламбет, задоволство и поради избягнатата “схизма”, от която мнозина се страхуваха в навечерието, както и заради избягнатите фронтални контестации, както за темите, така и за докладчиците, както и за самия Уйлямс. Следователно ,от една страна един положителен резултат, а от друга обаче това, което мнозина подчертават е фактът, че истинските проблеми бяха малко отдалечени във времето. Структурата на Конференцията от Ламбет изглеждаше очертана за да избегне откритите дскусии по горещите теми или крайни решения. За първи път нямаше гласуване и следователно няма официални декларации, с изключение на синтез от дебатите по време на работата по групи. Като че ли всичко е отдалечено във времето и проблемът е, че възлите в действителност остават неразвързани...

В. - Следователно бе избягната схизмата, но остават някои точки, по които има несъгласие...
Точно така! Очевидно по-виден и по-учудващ е този за хомосексуалността, но и това е донякъде айсбергът. В действителност, различията между различните англикански провинции са по-широки, преминават отвъд тази отделна тема; засягат визията за англиканството във връзка със седалището в Кентърбери, въпроси свързани с евангелизацията... Следователно бих казал, че хомосексуалността е темата, която монополизира вниманието и на медиите, но проблемите са по-широки. Това остава по-видимата тема.

В. – А какво е положението с ключовия въпрос, епископското ръкоположение на жени...
В действителност, това е тема от значение за нас католиците и от “англо-католиците”, които обаче остават малцинство: не малко, но малцинство вътре в Англиканската общност. Всъщност ръкоположението на жени свещеници, а също и епископи, се превръща в мажоритарна позиция и тенденцията, която се долавя е, че ще стане обща позиция за Англиканската общност. Следователно, средата, която остава по-разочарована и без надежди от всичко това е “англо-католическото” малцинство.