Монс.Георги Йовчев: Нашата сила е Светият Дух

Пастир на Божието стадо. Тази е мисията на монс.Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивския диоцез, който на 31 юли ще отбележи своя 20 годишен епископски юбилей. Ръкоположен за свещеник на 9 май 1976 г. монс.Георги познава трудностите на комунистическия атеизъм, преследванията, насилието. Но неговата вяра е по-силна. С Божията помощ устоява на изпитанията. През онези трудни години той е помощ и надежда за вече възрастните и болни свещеници, много младежи са увлечени от неговия пример. На 6 юли 1988 г. Папа Йоан Павел ІІ го назначи за епископ на епархията, а на 31 същия месец бе хиротонисан в катедралата на Пловдив от монс.Коласуоно. Днес епархията ръководена от монс.Георги се гордее с големия брой свещенически и монашески звания. Но нека чуем от него самия какви бяха чувствата, с които пое управлението на епархията още млад, едва 38-годишен:

**********
Епископът не е нищо друго, освен един дар, който Бог дава на своята Църква и в частност на своята местна Църква в Пловдив. Аз бях този, който трябваше да поеме силата и същевременно утехата на Светия Дух и в моето лице Църквата да поеме отново своя път, пътят, който й е определен от нашия Господ Исус Христос. Да, за мен това беше нещо много тежко. Бях най-младият от всички свещеници и трябваше да поема тежкия кръст на юридическата и на сакраменталната власт, за да може Църквата да продължи своя път така както е замислено от Господа Исуса Христа главата на Църквата да бъде владиката, епископът, който да ръководи, да направлява, да координира. И сега, когато вече са изминали 20 години какви са моите чувства? Чувства на удовлетворение и не толкова на удовлетворение. Бих искал да направя много повече, но и това, което е направено ми се струва, че е достатъчно, защото Църквата днес може да диша по-свободно. Ако тогава всички свещеници бяха вече възрастни, преминали през затворите, трудностите и някои енории вече нямаха свещеници, днес можем да кажем, че имаме повече от 15 млади свещеници, които ръкоположих със собствените си ръце. Това не казвам за похвала, а защото се надявам, че бях един инструмент в ръцете на Светия Дух, за да продължа неговото дело и успешно да можем да кажем, че в днешно време всички енории са покрити с млади свещеници и имаме само двама възрастни свещеници в епархията.

Монс.Георги, Вие лично като “ловец на човеци” какво влагате, как се отнасяте към младите хора от Църквата, за да ги привлечете да отговорят на Божия повик?
Обръщането става в душата на един младеж, който тръгва към Господа Бога. Знам от мой личен опит, е да се остави да бъде воден от Светия Дух и да приемеш Исуса Христа като твой личен Спасите, като нещо, което е неотменно в твоя живот. И когато се довериш на Исуса Христа, ти тръгваш. Винаги съм действал по този начин. Винаги съм виждал в младежите онова мое чувство, което винаги ме е водило за спасението на душите и за благото на цялата Църква. Действително в някои от случаите този поглед към младежите не се оправда толкова колкото желаех, но във всички случаи мисля, че онези които тръгнаха по пътя на свещенството са хората, които се вслушаха в гласа на Светия Дух. Аз бях само една инструментална причина, за да може да се осъществи Божията воля. Ние не говорим, че сме много интелигентни, нито много способни, ние казваме, че станахме послушни на Божията воля, за да може Божията воля и Светият Дух да бъдат предадени на идващите поколения, за да се продължи спасението на човечеството и в частност на нашата местна Църква.

Едно от предизвикателствата на съвременната Църква са комуникационните средства. В епархията се роди първото католическо радио, радио Тау. Имате ли други идеи за развитие на комуникационните средства в епархията?
Искам да кажа, че Радио Тау не е нещо извънредно. То отразява живота на Църквата, а животът на Църквата е един скрит живот с Христа. Разчитаме, отново повтарям, на действието на Светия Дух така както и Светият Отец Папата каза на младежите в Сидни. Ние се уповаваме на Него, нашата сила е Той. По-скоро залагам на работата с младите семейства. Семейството е основната клетка на Църквата и затова следващата година ние ще направим едно събиране на цялата епархийна общност с много семейства, защото пак повтарям, семейството е една много силна единица и ние разчитаме на нея.

Монс.Георги, изминаха вече 20 години. От висотата на този дългогодишен опит какво е вашето послание, какво ще пожелаете на клира и на верните от епархията?
Винаги да центрираме нашия живот върху Исус Христос и неговия Свети Дух. Посланието към моите свещеници е да бъдат послушни на Божията воля чрез своя епископ.