Навършиха се 40 години от публикацията на пророческата енциклика “Humane vitae” в защита на живота и достойнството на семейството

(26.07.2008) - На 25 юли 1968г. Папа Павел VІ подписва енцикликата “Humane vitae” с което Католическата църква взима позиция и защитава християнското виждане за семейния брак и неговото достойнство. Един смел и пророчески жест, тъй като точно в този исторически момент Запада е залян от младежката вълна на „свободата”, която желае да постави „нов ред” на всички нива. В този революционен момент, когато в Европа се развява знамето на сексуалната и други свободи, Църквата публикува не по-малко революционен документ, който говори за съпружеската любов, като плод на Божията любов, който поставя ясни граници между законните и незаконни методи за регулиране на раждаемостта. Но най-вече призовава съпрузите към споделена отговорност към живота, който е дар Божи.

На 31 юли 1968г, по време на генералната аудиенция, Папа Монтини обяснява „тежестта „ на този документ сред „шумните гласове на общественото мнение”, изразявайки надеждата че той ще бъде приет и разбран:

„Вярвам, че християнските съпрузи ще разберат Нашата дума, което може да изглежда сурова и твърда, но която иска да изрази автентичността на тяхната любов, призвана да преобрази себе си, подражавайки на Христос и Неговата мистична съпруга, Църквата. Вярвам, че те първи ще развият всяко необходимо практическо действие и грижа към семейството с неговите нужди, за да разцъфти в неговата цялост и вдъхнат у него своята духовност, извор на съвършенство за всички негови членове и морално свидетелство в обществото”.


40 години по-късно енцикликата “Humane vitae” продължава да бъде крайъгълен камък за Църквата, а нейните принципи да бъдат водещи в съзнанието на християните пред новите съвременни предизвикателства. На конференция в Латеранския университет по повод тази годишнина, Папа Бенедикт ХVІ подчерта, че в енцикликата на Павел VІ „съпружеската любов е положена в един глобален процес, който преминава разделението между душа и тяло и персоналното моментно чувство и обхваща единството на личността”. Ако бъде премахнато това единство, предупреди Бенедикт ХVІ , „тогава би се изгубило стойността на човека, което води до опасността тялото да бъде смятано за предмет, който може да бъде купен или продаден”.


„Чудото на живота – допълни Папата – е плод на една любов, която свободно мисли и избира без да бъде обусловена от евентуално поискана саможертва”. Ето защо, „никоя техника не може да замести акта на любов, който двамата съпрузи си разменят, като знак на едно тайнство, което ги прави действащи лица и съавтори на Творението”.

Бенедикт ХVІ се обърна и специално към младите хора да разберат истинския смисъл на любовта и се подготвят чрез подходящо сексуално възпитание, за да не стават лесна плячка на ефимерни послания, които пречат за достигане до същността на истината:


„Предлагането на фалшиви илюзии за любовта или заблуждения за отговорността при упражняване на собствената сексуалност не прави чест на едно общество, което е приело принципите на свободата и на демокрацията. Любовта трябва да бъде съчетана с истината, а отговорността със силата да се посветиш на другия”.