Папата в словото пред африканските епископи, отговарящи за културната пасторална мисия: "Открийте нови и ефисани средства за представяне и свидетелстване на евангелската истина"

(23.07.2008) Това е насърчението, което Бенедикт XVI повери на събратята в епископството от африканския континент. Ценностите на радостта от живота, зачитане на децата, които трябва да се родят, значениието на семейството и смисълът на човешкото общение и солидарност са темите, които стоят пред културната пасторална дейност на църковните йерарси от Африка.

**********
Тази е главната насока, за която Конгресът е свикан и която ще бъде предмет на задълбочени разисквания, с цел открива на културните измерения за едно допустимо реално развитие, от което Африка се нуждае. По този именно повод, не е неразбираем и избора да бъде тази среща организирана в Бамамойо, пристанище на североизточния бряг на Танзания, със скърб възпоменаващо се от миналото място като земя, където е протичала продажбата на роби, предназначени за пазарите на Занзибар. Там, през 1868 год. е била също открита една изключително важна мисия, която е целяла да бъда в подкрепа и защита именно на тази търговия с живи тела, с хора за продан. Днес, както преди цели 140 години, Христовата Църква се стреми да съхранява и почита човешкото достоинство от бивши и съвременни форми на робство, “които в наши дни – изтъкват организаторите на Форума – се изавяват и в лика на секуларизма, все по-напиращ и все по-увреждащ човека, неговата идентичност, свобода и морал”.

Както определя монс. Равази, “културните предизвикателства на секуларизма се пропагандират посредством модернизирането в живота на народите”. За разлика от миналото “днес хората са все по убедени, че не е така важно да бъде Бог възпрепятстван, както това вършеха в миналото атеистите. За хората днес е по важно, че Божията власт и надмощие са надживяни, т.е. че Господ е вече почти изключен от нашето време и свят. По такъв начин – определя монс. Равази – естествено се заражда атмосфера на безразличие, която характеризира съвременния секуларизиращ се свят, който не живее с или против Бога, а просто казано, без Бога.”

“В този контекст – определя Председателят на Папския Съвет за културата – Църквата разпознава пред себе си силата на глобализирането, която от своя страна носи известно количество противоценности, в ущърб на човека и световната общност”. Между предизвикателствата, които са резултат на този процес, църковният йерарс спомената забравата и отдалечаването от идеалите за общото човешко благо, социални нередности, които се ръководят от логиката на пазарната система. Следват другите отрицателни елементи, като потъпкване на ценности, които са принципи и основа за човешкия живот и които се предават от едно семейство на друго, възвишаване на стремежите за индивидуализъм и незачитането на човешкия живот. Монс. Равази изтъква също, че от тези отрицателни ефекти, страдат най-много бедните държави, които в повечето случаи са страни от Африка. “Те – допълва той – понасят опастните последствия на една лошо разбрана и живяна глобализация, която извежда до разруха на ценностите, до тогава основа за културните традиции на народите. Тези процеси – определя монс. Равази – постепенно убиват цели културни наследства и извеждат до обедняване и мизерия”.

Председателят на Папския Съвет за културата приключва, като акцентира на важното значение на църковната мисия, която в глобализираната секуларизация би могла да посее зърното на християнския хуманизъм и на обновените велики морални ценности. Това – обобщава монс. Равази – Христовата Църква е в състояние да осъществява, вестейки гръмогласно Божието Слово, единствено способно да преобразява в плодотворни пустините на безразличието и повръхностната безотговорност”.