Папата към лидерите на християнските църкви в Австралия: „Икуменическият път започва от Кръщението, но крайната му цел е единението в Евхаристията”

(18.07.2008) - Икуменическото движение се намира в критична точка, но това не трябва да обезкуражава християните. Те трябва да бъдат внимателни срещу всеки опит доктрината да бъде превърната в източник за разделение и имат смелостта да се посрещнат онова, което ги разделя. Икуменическият диалог напредва не само чрез размяната на идеи, а и на духовни дарове, които взаимно обогатяват и стимулират способността за възприемане светлината на истината, която произлиза от Светия Дух. Това са някои от мислите на Папа Бенедикт ХVІ, изказани на междухристиянската среща, състояла се след Кръстния път в криптата на катедралата St.Mary’s. Присъстваха лидерите на християнските Църкви и конфесии и членовете на Икуменическия съвет на Нов Южен Уелс., както и 40 представители на 15 християнски вероизповедания в страната. На срещата присъства и кардинал Едуард Касиди, почетен председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение.

*********
Скъпи братя и сестри в Христа,
Издигам гореща благодарност към Бог за възможността да ви срещна и да се помоля заедно с вас, които сте тук като представители на различните християнски общности в Австралия. (...)

Австралия е страна белязана от големи етнически и религиозни различия. Имигрантите пристигат на бреговете на тази величествена земя с надеждата да намерят тук щастие и добри възможности за работа. И вашата нация познава значението на религиозната свобода. Това е едно фундаментално право, което ако е зачитано, позволява на гражданите да действат на базата на ценностите вкоренени в техните най-дълбоки убеждения, допринасяйки така за благополучието на цялото общество. По този начин християните допринасят заедно с последователите на другите религии за издигането на човешкото достойнство и за приятелството между народите.

Австралийците обичат откритите и сърдечни дискусии. Това спомогна за икуменическото движение. Пример за това може да бъде подписаното Споразумение през 2004 г. от членове на Националния съвет на Църквите в Австралия. Този документ признава общия ангажимент, сочи целите, излага точките на съгласуваност, без да отмине прибързано различията. Един подобен подход показва не само че е възможно намирането на конкретни решения за плодотворно сътрудничество в настоящето, но също така че имаме нужда да продължаваме търпеливите дискусии по различните теологични точки. Нека решенията, които ще вземете в Съвета на Църквите и в други локални форуми, бъдат подкрепени от резултатите, които вече сте достигнали. (...)

Пътят на икуменизма цели в крайна сметка общото отслужване на Евхаристията, която Христос повери на своите апостоли като Тайнство на единението на Църквата. Въпреки че все още има пречки за преодоляване, можем да бъдем сигурни, че един ден общата Евхаристия ще подчертае нашето решение да се обичаме и да си служим едни други подражавайки на нашия Господ: заповедта на Исус “това правете за мой спомен” (Лк 22,19) е наистина неразривно свързана с неговата повеля “и вие сте длъжни да умивате нозете нозете един другиму” (Йо 13,14). Във връзка с това искреният диалог засягащ мястото на Евхаристията – стимулиран от едно обновено и внимателно проучване на Писанието, на патристичните творби и на документите от двете хилядолетия християнска история – несъмнено ще насърчи икуменическото движение и ще обедини нашето свидетелстване пред света. (...)

Трябва да внимаваме срещу всяко изкушение за считането на доктрината като извор за разделение и затова като пречка за това, което изглажда най-спешната и незабавна задача за подобряване на света, в който живеем. (...) Колкото по-усърдно се посвещаваме за постигане на едно общо разбиране на божествените тайни, толкова по-красноречиво нашите дела на любов ще говорят за неизмеримата доброта на Бог и за неговата любов към всички. Свети Августин изложи връзката между дара на познанието и на добродетелта на любовта когато писа, че разумът се завръща към Бог посредством любовта, и че навсякъде, където се вижда любовта, се вижда Троицата.

Затова икуменическият диалог напредва не само посредством размяната на идеи, но споделяйки даровете, които ни обогатяват взаимно. Една ‘идея’ е насочена към достигането на истината; един ‘дар’ изразява любовта. И двете са съществени за диалога. Отварянето на нас самите за приемане на духовните дарове на другите християни стимулира нашата способност да долавяме светлината на истината, идваща от Светия Дух. (...)

Всеки елемент от структурата на Църквата е важен; но всички биха се клатушкали и рухнали без крайъгълния камък, който е Христос. Като “съграждани” на този “Божи дом”, християните трябва да работят заедно, за да остане сградата здрава, така че и другите хора да бъдат привлечени да влязат и да открият изобилните съкровища на благодати, намиращи се вътре в нея. В насърчаването на християнските ценности, не трябва да пропускаме да разгласяме извора давайки общо свидетелство за Исус Христос Господ. Той е Този, който повери мисията на апостолите, Той е Този, за когото говориха пророците и той е Този, когото ние предлагаме на света. (...)

Вярвам, че Духът ще отвори нашите очи, за да видим духовните дарове един другиму, ще отвори нашите сърца, за да получим неговата сила и ще отвори широки нашите умове, за да приемем светлината на Христовата истина. (...)