Бенедикт ХVІ се срещна с представителите на другите религии: Религията помага за разрешаване на конфликтите по мирен път

(18.07.2008) - „В един свят, заплашен от враждебност и неограничени форми на насилие, единният глас на религиите стимулира нациите и общностите за разрешаване на конфликтите в пълен респект на човешкото достойнство”. С тези думи Бенедикт ХVІ се обърна към 40 представители на другите религии с които се срещна днес (11.20ч. австралийско време) в една от залите на катедралата St.Mary’s Сидни. В своето обръщение равина Джереми Лоурънс припомни постигнатите стъпки напред в еврейско-християнския диалог, а шейх Шарди, представител на мюсюлманската общност, изтъкна, че „истинския фундаментализъм е този на любовта”. За Папата тази междурелигиозна среща бе добър повод , за да потвърди, че взаимовръзката между религията и обществения живот е много важна в съвременната епоха, която смята религията за причина за разделенията, отколкото за обединяваща сила. „Религията се поставя в служба на човечеството, ако покаже своето изконно въжделение за общение и хармония с другите”, каза Папата. „Ако съхранява саможертвата, въздържаността и умереността в употребата на природните блага, може да възпитава и младите хора, които пред големите идеали биват привлечени от аскетизма и моралните добродетели, посредством самоуважението и вниманието към другите”.

*********
Скъпи приятели,
Отправям сърдечен поздрав на мир и приятелство към всички вас, които сте тук представлявайки различните религиозни традиции присъстващи в Австралия. Радвам се за тази среща и благодаря на равина Джереми Лауренс и на шейх Шарди за думите за добре дошъл, които ми отправиха от свое име и от името на своите общности.

Австралия (...) е нация, която отделя голямо внимание на религиозната свобода. Вашата страна признава, че респектът на това фундаментално права дава на мъжете и жените възможността да обожават Бог според своята съвест, да възпитават духа и да действат според етическите убеждения произтичащи от тяхното верую.

Хармоничната връзка между религия и обществен живот е особено важна в една епоха, в която някои считат религията като повод за разделение вместо сила на единение. В един свят заплашван от враждебни и недискриминирани форми на насилие, единодушният глас на притежаващите религиозен дух, стимулира нациите и общностите да разрешават конфликтите чрез мирни средства в пълен респект на човешкото достойнство. Един от многообразните начини, с които религията е в служба на човечеството се състои в предлагането на една визия за човешката личност, която изтъква нашето присъщо въжделение да живеем с великодушие, изтъкавайки връзки на приятелство с нашия ближен. В своята дълбока същност, човешките връзки не могат да се определят с термините на власт, господство и лични интереси. Напротив, те отразяват и усъвършенстват природната наклонност на човека да живее в единение и в хармония с другите.

Религиозното чувство вкоренено в сърцето на човека отваря мъжете и жените към Бог и ги води да открият, че персоналното реализиране не се състои в егоистичната отплата на ефимерни желания. По-скоро то ни подтиква да отговаряме на нуждите на другите и да търсим конкретни пътища за принос в общото благо. Религиите играят специфична роля в това, защото поучават хората, че истинското служене изисква жертва и самодисциплина, че на свой ред трябва да се поддържат чрез самоотричането, въздържаността и умереното ползване на природните блага. (...)

Приятели, тези ценности – сигурен съм, че сте съгласни – са особено важни за съответното формиране на младежите, които често пъти са склонни да считат самия живот като един продукт за консумиране. Те също притежават, между другото, способността за самоконтрол: например в спорта, в творческото изкуство, в учението те са готови доброволно да приемат тези ангажименти като едно предизвикателство. (...)

В тази перспектива, както религиозните, така и държавните училища би трябвало да правят повече, за да развиват духовното измерение на всеки младеж. В Австралия, както и другаде, религията бе един мотивиращ фактор в основаването на много възпитателни институции, и с право продължава и днес да заема своето място в училищните биографии. Темата за възпитанието често пъти изпъква в решенията на организацията Interfaith Cooperation for Peace and Harmony и горещо насърчавам всички, които вземат участие в тази инициатива, да продължават в тяхната конфронтация върху ценностите включващи интелектуалните, човешки и религиозни измерения на едно солидно възпитание. (...)

Мъжете и жените са надарени със способността не само да си представят по какъв начин нещата биха могли да бъдат по-добри, но също така да влагат своите сили, за да ги правят по-добри. Съзнаваме уникалността на нашата връзка с царството на природата. Следователно, ако считаме че не сме зависими от законите на материалната вселена по същия начин от останалата част на сътворението, не би ли трябвало да правим от доброто, от състраданието, от свободата, от солидарността, от респекта към всеки индивид една съществена част на нашата визия за едно по-човешко бъдеще?
Религията, при все това, когато ни припомня ограничеността и слабостта на човека, ни подтиква и да не поставяме нашите последни надежди в този свят, който преминава. (...)

Универсалността на човешкия опит, която надвишава всяка географска граница и всеки културен предел, прави възможно за последователите на религиите да се ангажират в диалога в отговор на тайната на радостите и на страданията в живота. От тази гледна точка, Църквата внимателно търси всяка възможност, за да изслушва духовните преживявания на другите религии. Бихме могли да кажем, че всички религии се стремят да проникнат в дълбокия смисъл на човешкото съществуване, завръщайки го до едно начало или принцип външен от него. Религиите представят един опит за разбирането на космоса разбиран като произхождащ от и напредващ към това начало или принцип. Християните вярват, че Бог откри тва начало и принцип в Исус, когото Библията определя “Алфа и Омега” (срв. Откр 1,8; 22,1).

Скъпи приятели, дойдох в Австралия като посланик на мира. Затова се радвам да се срещна с вас, които също споделяте това въжделение и заедно с това желанието да се помогне на света да достигне мира. Нашето търсене на мира върви ръка за ръка с търсенето на смисъла, защото откривайки истината намираме сигурния път към мира. Нашите усилия за достигане на помирението между народите извира от и е насочено към тази истина, която дава цел на живота. Религията предлага мира, но – още по-важно е – насърчава в човешкия дух жаждата за истината. (...)