Първа сърдечна среща на Папата с младежите в Сидни: Свидетелствайте Христос в един уморен от лъжливи обещания свят

(17.07.2008) - С бурни аплодисменти и песни, 150 хил.младежи посрещнаха Папата на пристанищния терминал Барангару в Сидни, който пристигна на борда на кораба ”Sydney 2000”, заобиколен от 12 по-малки кораба изпълнени с младежи. Корабната процесия премина пред белите платна на Opera House, символ на Австралия и истинска перла в сърцето на залива на Сидни. Папата бе заобиколен от 16 младежи: 12 от четирите континента и 4 от Австралия, всеки със своята национална носия. Прекрасната сценография бе обогатена и от аборигенски танци и една типична песен на местния диалект галидай. Кардинал Джорд Пел, архиепоскоп на Сидни, пръв посрещна Папата, като приемник на Петър и припомни „Великия Йоан Павел ІІ”, учредил тези Световни младежки дни, както и двете му посещения в Австралия. Кардиналът отбеляза, че подобно посрещане в Австралия не се помни от времето на първия католически свещеник. Впечатляващо бе и шествието с Евангелието върху борда на малък макет на кану, символизиращ вярването на народите в Океания, които смятат Бог за „най-големия рибар”.


В своето първо официално слово на австралийска земя, Бенедикт ХVІ предложи на младежите програма не само за следващите няколко дни на СМД, а програма за цял живот: да свидетелстват вярата за която човечеството е зажъдняло:
 
„Скъпи приятели, в училищата и университета, по работните места и местата за развлечение, помнете че сте нови създания. Не стойте само пред Твореца изпълнени с възхищение за чудните Му дела, а имайте съзнанието че здравата основа на човешката солидарност е в общия произход на всеки човек, върховна точка в Божия план за света. Като християни, вие сте на този свят, знаейки че Бог има човешки лик – Исус Христос – „пътя”, който задоволява всички човешки стремежи и „пътя” по който сме призвани да свидетелстваме, вървейки в Неговата светлина”.


Бенедикт ХVІ засегна и теми, които характеризират настоящата му визита. Припомни страданията и несправедливостите понесени от аборигените, както и темата за защитата на околната среда. Трябва да признаем „раните по земната повърхност – отбеляза Папата: ерозията, изсичането на гори, разхищението на минерални и морски ресурси за един ненаситен консумизъм, докато други страни са заплашени от повишаване на нивото на водата и от суша”. Освен на „раните върху природата” , Папата се спря и на „социалните рани”, които могат да отклонят от целта за която сме създадени: злоупотребата с алкохол и дрога, насилието, сексуалната деградация. Всичко това е резултат от разделянето на свободата и толерантността от истината, подчерта Папата. За света няма една абсолютна истина, ръководеща пътя на човека, тъй като релативизма привилегирова „личното преживяване и опит, което отдалечава от онова, което е добро и води към „една фалшива свобода, морално и интелектуално объркване и загуба на самоуважение и дори до отчаяние”.


Christ offers more!…
Христос предлага повече. Дори предлага всичко! Само Той, който е Истината, може да бъде Пътят и затова и Живота, който ни се дава чрез кръщението. В кръщението Бог ни въвежда в светостта, осиновява ни като чеда и можем да станем едно ново създание. Бог не може да бъде оставен настрана, вярата не може да бъде поставена в индивидуалната сфера, религията и вярата не могат да бъдат изключени от обществения живот. Това е една секуларизирана визия – отбеляза Бенедикт ХVІ – която желае да моделира обществото без една представа за Бог, но това отдалечаване от Неговия промисъл предизвиква безредие, имащо неизбежен отзвук върху останалата част на сътворението. Така на социално ниво – бе риторичния въпрос на Папата – какво място имат възрастните, бедните, имигрантите, безгласните? Как да се спре домашното насилие, тревожещо майки и деца? Как да се запази майчината утроба? Ненасилието, устойчивото развитие, справедливостта, мирът, грижата за околната среда как могат да бъдат зачитани, ако се нарушава достойнството на човешкия живот от зачатието до естествения му край които са дадени от самия Бог и са ненакърними?


Our hearth and minds…
Нашето сърце и нашият разум жадуват за една визия на живота, където царува любовта, където даровете са споделяни, където се гради единството, където свободата намира своето значение в истината и където идентичността може да бъде намерена във взаимния респект. Това е дело на Светия Дух! Тази е надеждата предложена от Евангелието на Исус Христос, който ни дава своя дух посредством кръщението и миропомазанието. Сред поздравите на различните езици, Папата се обърна и към младите италианци:


“Призовавам ви да живеете с голям вътрешен ангажимент тези дни: отворете сърцето си за дара на Светия Дух, за да бъдете усилени във вярата и в способността да свидетелствате възкръсналия Господ”.

Бенедикт ХVІ се завърна в резиденцията на катедралата сред две редици ликуващи младежи. Така се потвърди това, което медиите определяха “Super Thursday”, “Супер четвъртък”, с официалната част от визитата на Папата, който тази сутрин най-напред посети резиденцията на австралийския министър-председател Кевин Руд за церемонията по посрещането. В своето слово премиерът окачестви Бенедикт ХVІ като “глас на надежда и апостол на мира” и – по тяхно искане – го поздрави и от името на аборигените. Във връзка с това в своето слово Бенедикт ХVІ не пропусна да благодари на австралийското правителство, което преди няколко месеца призна несправедливостите извършени в миналото по отношение на аборигените, призовавайки обаче за тяхната по-голяма интеграция във възпитателната и икономическата области. Върна се на темата за опазване на околната среда и припомни приноса на Австралия за поддържането на мира в югоизточна Азия. Мисълта му продължи със Световния младежки ден, цел на неговото пътуване:


“Световният младежки ден ме изпълва с доверие за бъдещето на Църквата и за бъдещето на нашия свят”, каза Папата, защото младежите – поели един дълъг и уморителен път – желаят заедно да задълбочат своята вяра и да споделят радостта от единението си в своята Църква. Накрая поканата към всички младежи събрани в Сидни да не се страхуват да станат святи, защото това е, от което днес светът има нужда.