Папата се помоли пред гроба на Мери Мак Килъп, първата Блажена на Австралия, пример за защита на най-бедните и вдъхновение за новите поколения

(17.07.08) Австралийската Църква има един пример на християнски живот, от който да се вдъхновява и Бенедикт ХVІ красноречиво го посочи в началото на своето първо официално представяне днес, спирайки се в молитва пред гроба на Сестра Мери МакКилъп, първата блажена на страната. “Нейната дейност в защита на онеправданите и практическият пример на святост станаха – каза вчера Папата – извор на вдъхновение за всички австралийци”. Но коя е Мери МакКилъп?

Това е една преди всичко смела жена. Една енергична жена, модерна в начина по който посреща трудностите на живота, живяла през втората половина на 18 век. Първородно дете на шотландци преселили се в Мелбърн, води скромно съществуване и 18 годишна получава първото назначение като учител в щата на Южна Австралия. Тази дейност отваря за нея един хоризонт, който срещата с един свещеник, отец Джулиано Тенисон Уодс й позволява да превърне в изключително дело. Мери МакКилъп става първата от група учителки без заплата. Тя и други девойки, които скоро следват нейния път, обучават безплатно бедни деца. Културни предмети и Евангелието. Тази група става един монашески институт, този на Сестрите Йозефинки. Епископът ги одобрява през 1868 г., но Мери вече е открила едно друго училище в Аделаида. Неуморима е. Пътува с кон от едно място на друго извървявайки огромните австралийски разстояния. Веднъж пътува и през нощта, за да помогне на една умираща монахиня, друг път се хвърля в една бурна река, за да спаси едно давещо се дете, осиновява едно изоставено момиче.

Както често се случва, нейният устрем и християнска последователност стават повод за контрасти, завист. Мария Кръстна, това е монашеското й име, е нападана, дори с позорни обвинения, които й струват отлъчването. Сестра Мери се подчинява покорно и истината излиза наяве. Епископът оттегля отлъчването, извинявайки се на монахинята, която същевременно е на път за Рим. През 1873 г. е приета от Папа Пий ІХ, през 1883 г. Лъв ІІІ одобрява Правилото. Сестра Мери е на 46 години и Институтът основан от нея стига и до Нова Зеландия. От възрастта и неуморната дейност, здравето на Сестра Мери се влошава. Засегнато е това сърце, което бе дом за много австралийски деца без дом и без средства. Умира на 8 август 1909 г., а през 1995 г. по време на своето пътуване в Океания, Йоан Павел ІІ я провъзгласи за блажена. Харизмата на Сестра Мери е следвана от 900 монахини, най-голямата група монахини присъстващи в Австралия, но днес те са стигнали и до Перу.