Новият филм-предизвикателство на Милена Кънева, Freedom from Fear, бе представен в Рим

Свободата, любовта и милосърдието са основното послание в новия филм на Милена Кънева Freedom from Fear (Свобода от страха) с който известната режисьорка, продуцент и оператор продължава голямата тема за човешките права след „Total Denial” (Тотално отричане), разтърсил съвестите и вече станал настолен „учебник” в областта на защитата на човешките права. Късометражната версия на новия документален филм по който работи Милена Freedom from Fear разказва за будистките монаси и бе излъчен преди „Total Denial” с който Милена участва във второто издание на престижния Romafictionfest 2008 (7-12 юли в Рим), включващ най-добрите италиански телевизионни продукции, но също така от САЩ и други европейски и азиатски страни. Въпреки че филмът не бе удостоен с награда, Милена получи искреното признание на колеги, експерти и много приятели от цял свят, които бяха изпълнили докрай залата. При последвалите разговори с италиански политици Милена обсъжда възможността за представянето на филма в Камарата на депутатите и Сената. В студиото на Радио Ватикана Милена говори за своя нов филм, споделя своите творчески планове и вълнения и разкрива своя секрет за смелостта:

*********
„Това беше чудесна изненада, защото организаторите на Рома фикшън фестивал, които бяха поканили Total Denial, ми дадоха възможността да представя Freedom from Fear веднага след филмовия фестивал в Кан. Това бе един късометражен филм, който направих специално за фестивала в Кан и наистина там успяхме да направим представяне с бирманските монаси, които дойдоха от целия свят и това всъщност е посланието им за любов и за милосърдие. И тази молитва за любов и милосърдие те са пеели по време на протестите миналия септември в Бирма. Те не са протестирали викайки срещу правителството, те просто са се молели за любов и милосърдие. През 1996г. за първи път отидох в Бирма, правейки се на човек, който иска да направи филм за будизма. Това не беше моята мисия, а по-скоро да направя интервю с Анг Санг Су Чи – нобеловият лауреат за мир, който бе под домашен арест. Но този материал никога не бях го използвала и той си седи: това са манастири, техните традиции, които заснех под опеката на един придружител полицай, който ме водеше от манастир на манастир. Сега изведнъж осъзнах, че с този материал днес мога да направя един филм, който да разкаже на света защо тези хора, а както видяхме няколко месеца по-късно и тибетските монаси, смятат че по мирен път могат да направят революция в едни много тежки диктатури.
Всъщност, това е втория ви филм, след „Тотално отричане”, който отново е посветен на Бирма?
Оказа се, че имам други филми заснети междувременно: единият в Еквадор, другият в Бразилия, третия между Румъния, България и САЩ засягащ темата за осиновяванията, но те все още явно чакат и материалът ще расте, защото виждам, че животът ме поставя в ситуация аз да правя по „епичен” тип филми, които ми дават възможност да снимам години напред.
Това е и второ представяне на Total Denial в Италия след участието му в Biografilm Festival 2008, който се проведе в Болоня през юни…
Сигурна съм, че ще има и други представяния в Италия, защото след успеха в Рим много хора ми се обаждат и вече има идеи как да се представи в Сената и Камарата. Иска ми се всички политици, които в този момент решават какво ще бъде отношението или на ЕО или на техните правителства към Бирма, да видят този документален филм, защото той е много важен - ние не можем да забравим, че сме отговорни затова което става в някои страни. Когато чета как Китай, Русия или Южна Америка слагат вето на една резолюция за Бирма, мисля че тези хора които са гласували трябва да видят този филм. Защото тогава, може би, съвестта им ще натежи, а не политическите или икономическите интереси.
В едно интервю вие казвате, че след наградата на фестивала за документални филми за човешките права One World през 2006, връчена в Прага лично от Вацлав Хавел, парадоксално филма Total Denial не се радва на популярност и разпространение, дори среща студенина от някои големи телевизии, като италианската RAI и британската BBC …
Интересното е че, нито BBC, нито RAI не са отказали да го купят, а точно обратното – аз имам техните комплименти и непрекъснато продължаваме да водим някакви разговори, но факта е че още не са го купили. Тогава, естествено, човек си задава въпроса защо така този филм не е показан , ако толкова им харесва и го смятат за важен, за да може да го види една по-широка публика. Още повече, че в първия си вариант филмът е участвал в 30 фестивала, а във втория той обикаля света не само по фестивали, а и за специални случаи, свързани с големите правозащитни организации или университети в САЩ, Канада, цяла Европа, а напоследък и за събиране на фондове за помощ след циклона. Отговор все още нямам, освен този, че филмът е политически неудобен. След разговорите ми с италиански политици, очаквам филма да бъде представен в Камарата и Сената, защото следващите месеци ще бъде много важно отношението на страни като Италия, Франция и др. към Бирма. Този циклон, както и това че генералите не позволиха на международната общественост да изпрати специалисти и хуманитарни помощи, няма да отминат така лесно, защото циклона засегна оризницата на Бирма, което е почти 80% от ориза с който се изхранва 2 милионно население в тази зона, която е една от най-бедните в страната. През следващите 6-7 години на тази земя там нищо не може да израсне. Това значи, че цялата Бирма с своето 60 млн.население ще навлече в жестока криза поради липса на ориз. Не вярвам, че генералите ще отворят банковите си сметки, за да купуват ориз за населението и тогава ще бъдат принудени да приемат международни помощи, но да не забравяме че има световна криза за ориз. Затова монасите, които бяха в Кан отправиха този апел и са единствените хора които помагат. Те предупредиха да не чакаме това да се случи и когато почнат да измират милиони хора.
Как мислите да продължите вашата борба за човешките права и на какво се опират вашите надежди?
Аз съм оптимист, защото виждам как много от нормалните хора започват да стават все по-активни. Да не говорим за увеличаващият се брой организации, като дори една от тях промени законодателството в САЩ, благодарение на тяхната визия и идеализъм. Виждам колко активност има сред младите хора в университетите. Total Denial се показва непрекъснато, млади адвокати ми пишат какво могат да направят след процеса срещу Unical/Total, а в момента има 20 такива процеса срещу големи компании, които са заведени в САЩ, защото в страните в които работят, като Африка, Южна Америка или Азия, няма такова законодателство. Но всичко това, когато се обедини, ще принуди политиците да бъдат много по-внимателни. В последните 7-8 години, след историята на процеса срещу Unical, който е сърцевината на „Тотално отричане”, аз самата се убеждавам, колко нещата се променят в положителен смисъл. И затова хората реагират на този филм, защото виждат как един човек може да направи промяна, може да направи нещо без да е герой, без да смята че прави нещо велико, а да бъде частица от една велика стъпка.
Папа Бенедикт ХVІ казва, че в епохата на глобализацията трябва да се „глобализира” и солидарността и че е дошло времето за възпитание в културата на човешките права. Как ви звучи?
Абсолютно съм съгласна. Дори мисля, че ако това не стане и то веднага, включително възпитание за респект към природата, ние просто ще си отидем, света е в невероятна криза. Слава Богу, все повече хора се стряскат, но за съжаление човечеството не се е научило предварително да се стресне и да не се стига дотам, да се спасяваме в последния момент. Но понеже съм оптимист, мисля че младите хора са една голяма сила, защото живеят в едно разделно време и възможността им да комуникират с всяка една точка на света може да доведе една network солидарност, която може да бъде една много голяма сила.
А какво научихте в духовен план от местните жители при снимането на филма?
Едно от най-важните неща е да видиш как хора, които са минали през невероятни трагедии са усмихнати и гледат положително на живота, защото са оживели и че трябва да се грижат за децата си. Карените, например, които са в джунглага, не проявиха омраза и негативизъм, въпреки разделените им семейства и загиналите им близки и деца. Това ме потресе. Карените половината са будисти, а тези които които в момента са най-преследваните са християни. Така че, това е още един пример че няма значение каква им е религията. Те вътрешно са се запазили добри хора, които вярват в милосърдието и вярват че трябва да обичаш всички, дори и врага си. Това за мен е много трудно и затова правя представя Freedom from Fear за бирманските и тибетските монаси, които нямат омраза или пък не обвиняват своите мъчители и палачи. Искам да разбера как това става.
Много често снимате в екстремни и опасни ситуации, как посрещате страха?
Всяка ситуация е различна и когато е най-опасна човек трябва да е най-спокоен. В това отношение имах един голям учител от Total Denial – Касала, Белия слон, който е невероятен човек. Шегува се, омаловажава опасната ситуация и много често след това разбирах през какво сме минали. Смятам, че не трябва да се страхуваш докато правиш едно нещо, а преди това или след това. Това е моята формула. Взех я от пиесата „Чучулигата” на Жан Ануи в която Жана Д’Арк разговаря с краля и му казва откъде иде нейния кураж. Просто му казва, че не се чувства смела, а се страхува преди това, толкова силно, че страхът се изчерпва.
Основната тема в Total Denial е свободата, не само на карените. Има ли друга голяма тема към която гледате сега?
Свободата и ненасилието. И може би затова от всичките други проекти и филми се наложи Freedom from Fear, който искам час по-скоро да завърша. Но също гледам и към темата за страха, защото той ни отнема свободата. Аз съм човек, който се е родил и живял в България по време на комунистическия режим. Живях в едно семейство, което е страдало от липсата на свобода и съм възпитана с принципите, че човек трябва да бъде свободен, първо вътрешно, че истината е нещо много важно и че човек не трябва да се продава. Наистина имах шанс да дойда през 1987г. в Италия и да остана, а слава Богу през 1989г. да падне Берлинската стена, защото само тези две години в които бях „невъзвръщенец” ми стигнаха да разбера трагедията дали ще можещ да се върнеш и дали ще можеш да прегърнеш майка си и баща си. Затова съм съпричастна на Касала и на всички други бягащи хора от Бирма, защото макар и за кратко, аз съм го изпитала и това е ужасно чувство. Затова аз съм щастлива че станах гражданин на един свободен свят, но и научих че свободите се отнемат по един друг начин и че ние си даваме свободите, заради страха. И че има правителства, които искат чрез страха да ни накарат да приемаме неща, които не са ни по сърце, но правим компромис и позволяваме гласуването на някои закони, като например онези свързани със заплахата от тероризъм. В момента в САЩ има много закони, които ограничават свободата, заради войната на терора.
Казвате, че искате да живеете в един свободен и обединен свят, без страх. Как би изглеждало това, само в един филмов кадър?
Аз приемам нова си професия на режисьор филм мейкър, като някаква мистерия. Стремя се да бъде най-честна и най-готова. Идеята за един филм е като едно „дете”. Но това „дете” израства само, защото където и да отидеш срещаш други хора, които ти казват невероятни неща и ти просто трябва да си готов да ги чуеш и оттам да поемеш новата тема. И понеже знам, че това ме вълнува, вярвам че това ще развълнува и друг и хора. Например, в Freedom from Fear по който работя, монасите са главните герои. Има един невероятен образ на монаха Иоковида, който с един особен поглед и усмивка казва че обича дори и войниците които ги убиват. Филма може да завърши и с този кадър, но факта е че неговото лице и усмивка вече са променили самата мене. Дай Боже, когато публиката гледа нещата които съм заснела и монтирала да усеща същото. Това е моята „молитва”, която отправям когато правя филм, и да имам сили да предам на другите онова, което мене най-силно ме вълнува и ангажира”.

*********
Милена е родена в Русе. През 1985 година завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство в София, тогава ВИТИЗ. През 1987 година заедно със семейството си Милена отива на подводно гмуркане в Италия, но решава да остане. Работи като репортер за различни информационни агенции и телевизии, като като RAI, PBS, National Geographic, CNN и много други. Ексклузивното интервю с нобеловия лауреат за мир Анг Санг Су Чи я свързва завинаги с Бирма, понастоящем Мианмар. През 2000 година излиза на екран нейният първи дългометражен документален филм The Initiation, третиращ темата за половото осакатяване на жените в Мали, получава премията „Фестивал на Двата свята”.

Филмът "Тотално отричане" бе представен премиерно на 21-ви март 2006 по време на Х юбилеен "София филм фест" и получи Специалната награда на Осмия международен фестивал за документални филми "One World" в Прага лично от Вацлав Хавел. Той проследява историята на един уникален съдебен процес - 15 селяни от бирманската джунгла съдят водеща световни петролни корпорации UNICAL/TOTAL за експлоатация и геноцид и печелят делото през 2005 г. „Тотално отричане” има кандидатура за "Оскар", премиери в Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк, интервюта в праймтайма на CNN, включително в предаването "360 градуса" на Андерсън Купър, отзиви в световния печат, прожекции в Нобеловия комитет за мир в Осло.