„Галоп сред звездите” – книга за невероятната история на братя Пейкови, покорили върховете на световното изкуство

На въздушната врата на Рим – летище Фиумичино, стои девет метровата бронзова статуя на Леонардо да Винчи, дело на българския скулптор Асен Пейков, а на входа на пътната врата на Рим - Чампино, вече има площад, който носи името на неговия брат Илия Пейков, известен като първия художник изобразил космоса преди историческия полет на Гагарин, наричан „пионер на космическата живопис”. Една незабравима следа на двамата братя в историята на приятелските отношения между италианския и българския народ и признание за тези двама изключителни творци на съвременното европейско и световно изкуство. Братята Асен и Илия Пейкови са измежду най-известните художествени представители в Италия в периода след Втората световна война и същевременно артисти с международна слава. Пътят на двете момчета тръгнали от Севлиево и достигнали до върховете на световното изкуство е тема на новоизлялата книга „Галоп сред звездите” с автор Венета Ненкова, журналист, културолог и един от популяризаторите на делото на братя Пейкови. Книгата е плод на десетгодишни изследвания и изчерпателно представя тяхното многообразно и многопосочно творчество, но същевременно доближава до тяхната душевност и чувствителност, посредством фотоси, документи, спомени на техни близки, както и писмата и поезията на двамата творци – „бунтари”. В интервю Венета Ненкова говори и за своите нови открития:


*********
„Не бяха малко нещата, които можах да открия. Това което, изключително много ме заинтригува, е връзката на Асен Пейков не само със скулптурата, но с поезията и с религията. Той се оказва един артист в пълния смисъл на думата, който не съсредоточава своето творчество само в една посока, а е многопосочен артист.


Вярващ ли е бил Асен Пейков, и какво е неговото отношение към религията и Църквата?
Доколко той е бил вярващ не мога да кажа, но това което се знае със сигурност е че той е имал много добри контакти с Църквата. Той е единственият склуптор пред когото Папа Пий ХІІ е позирал, което е показателно, че е бил уважаван склуптор. Дори в едно писмо до един негов съгражданин Асен Пейков пише: „Това е портрет на папа Пий ХІІ, за който имах голямата чест да ми позира и съм единствения склуптор на който Пий ХІІ е позирал”. Това беше в посвещението, което случайно намерих върху гърба на една снимка на скулптурата на Пий ХІІ.
 
Асен Пейков е известен с големите склуптори на Леонардо Да Винчи, Ава Гарднър също му е позирала. Но специално тебе, коя от неговите творби най-много те впечеатлява?
Неговата най-голяма творба, която за съжеление остава неиздадена, и вероятно която в България не е позната, това е „Геройската Конница на Хан Аспарух”. На корицата на книгата се вижда макета на този паметник, който е бил поръчан през 1969 година при последното му идване в България. Тогава му дават поръчка да изработи този паметник, който е трябвало да се издига в близост до Цариския дворец, сегашната Национална Галерия в София, но за съжеление след три-четири години уселена работа, той получава новината, че проекта за реализирането се проваля. Това го довежда до неговия втори инфаркт, който се оказва пагубен, защото няколко дена след това умира.


Каква е поезията на Асен Пейков. Какво пише и какво го вълнува?
Асен не е само изключителен склулптор, но и изключителен поет. Той започва своите първи стъпки на български език, но след това в Италия продължава на езика на своята осиновителка.


Какъв е обемът на неговото поетическо творчество?
Естествено, обемът на поезиите не е толкова голям, колкото е обемът на скулптурите. Но след смъртта на Пейков, италианската Академия на поетите издава малка книжка със стихове написани през последните десет години на неговия живот. На страниците на стихосбирката присъстват оригинали с почерка на бъпгарския склуптор, негови снимки и скици. А стиховете на Асен са чувства, които той излива спонтанно. Ровейки се с Рудолфо в доументите на неговия баща, открихме едно от неговите първи стихотворения, което казва така:
„Навън трепери въздухът, пленен, в ръце от слънчев пламък.
Пътища през неговата лека плът отвеждат към очите.
О, ако от земята би се вдигнал този прозрачен и безимен сън на въздуха,
това усмихнато и плачещо море.
Земята би останала излъгана”.


Втората част на книгата е посветена на неговия брат Илия Пейков, който знем идва по-късно в Рим. Какво включва тази част на книгата?
В тази част на книгата по-скоро отделям място на неговото развитие в Италия, когато той започва своите първи стъпки, помагайки на неговия брат в ателието на улица "Маргута", докато не узрява и не намира вътре в себеси сили да започне един напълно нов път, на един нов начин на художествен изказ, защото той се смята като художника на космоса. До този момент никой не и посмявал, на никой не е идвало на ум да успее да пресъздаде космоса и когато Гагарин вижда за първи път неговите картини остава удивен, защото наистина той разпознава в картините на Илия онова, което само той е виждал. Така че в един момента, картините на Илия се оказват една реалност, която той е успял да предскаже.


Какъв е твоя личен прочит на творчеството на Асен и Илия Пейкови и на тяхното художествено наследство?
Продължава да ме впечатлява техния космополитен дух, който ги отвежда отвъд всякакви художествени, религиозни и културни граници. За мен те се повече от талантливи артисти, тъй като величината на техните творби говори за една огромна вътрешна енергия, за една огромна мотивация и ентусиазъм, които днес, за съжеление, по-рядко се срещат. Виждам днес Илия, като една от най-бляскавите звезди в световния небосклон на изкуството, а Асен е онази здрава колона, вълху която младите българи могат да градят бъдещето”.