Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: Свети Павел е актуален и днес

(02.07.08) Няколко дена след началото на Годината посветена на Свети Павел, Папа Бенедикт ХVІ започна нов катехистичен цикъл, посветен на Апостола на езичниците. По време на генералната аудиенция, проведена днес в аулата Павел VІ, Папата предложи на верните размишление за средата в която е живял и творил Свети Павел. Подчерта актуалността на тази “почти неподражаема” личност. Една фигура, допълни, от която християните от нашето време имат още какво да научат. Днешната генерална аудиенция е последната преди почивния летен период, който ще бъде прекъснат от 12 до 21 юли за Световния младежки ден в Сидни. Днес следобед Папата пристигна в лятната резиденция в Кастел Гандолфо.

“Апостол Павел, изключителна и почти неподражаема фигура, но стимулираща, стои пред нас като пример за цялостно посвещаване на Господа и на неговата Църква, както и за голяма отвореност към човечеството и неговите култури”.
 
От друга страна, продължи, “не е възможно да се разбере Свети Павел без да бъде поставен на фона както на юдаизма, така и на езичеството от неговото време”. Затова Папата пожела да започне този катехистичен цикъл за Свети Павел, спирайки се именно на средата, в която апостолът живее и твори. Един социално-културен контекст, този отпреди две хиляди години, каза Папата, който под различни аспекти не се различава от днешния. В тази среда, отбеляза, първостепенен фактор е връзката между средата, в която Павел се ражда и контекста в който по-късно се включва. Свети Павел идва от една ясна култура, тази на Израелския народ. Евреите, обясни, представляваха тогава близо 10% от общото население на римската империя:

“Техните вярвания и начин на живот, както това се случва и днес, ги отличаваха ясно от обкръжаващата среда; и това можеше да има два резултата: или присмеха, който можеше да доведе до нетолерантността или възхищението, което се изразяваше под формата на различни симпатии както в случая на имащите страх Божи или на езичниците, които се приближаваха до Синагогата и споделяха вярата в израелския Бог”.
 
Някои като Цицерон презираха евреите, а други като Юлий Цезар призна техни специфични права. Също така и Павел е предмет на “една двойна, противоречива оценка”. Въпреки това, подчерта, своеобразието на юдейската религия намира място вътре в римската империя:

“По трудна ще бъде позицията на групата евреи или езичници, които щяха да се присъединят с вяра към личността на Исус от Назарет, в мярката в която щяха да се отличават както от юдаизма, така и от езичеството”.
 
Във всеки случай, допълни, ангажиментът на Павел бе насърчен от два фактора: от гръцката култура и политическо-административната структура на римската империя, която гарантираше мира и стабилитета от Британия до Египет. Универсалната визия типична за личността на Свети Павел, продължи, “дължи своя импулс на вярата в Исус Христос, тъй като фигурата на Възкръсналия се извисява над всяко ограничение”. Но, отбеляза културната ситуация и средата на неговото време не може да не са имали влияние върху неговите решения:

“Някой определи Павел като “човек на три култури”, имайки предвид неговия юдейски произход, неговия гръцки език и предимството на “civis romanus” .

 
Специално място, каза Папата, трябва да се даде на стоическата философия, която повлия, макар и слабо и върху християнството. И цитира някои стоически философи като Зенон и Сенека, в които се намират “високи ценности на човечност и мъдрост” възприети от християнството:

“Мисли се, например, продължи, за доктрината на вселената разбирана като едно единствено голямо хармонично тяло и в последствие за доктрината на равноправието между всички човеци без социална разлика, за приравняването поне по принцип между мъжа и жената, а след това на идеала за умереността, за справедливата мярка и за самоконтрола за избягването на всяка крайност”.
 
По-нататък Папата отбеляза, че по времето на Павел в Рим много езически култове са се държали настрана от официалните храмове и са се провеждали в частни места без да се различават от първите християнски събирания. Обаче, уточни, разликите между езическите култове и християнския не са малки и се отнасят както до идентичността на участниците, така и на общото участие на мъже и жени и на отслужването на “вечерята на Господа”. С това Папата завърши катехизиса поставяйки акцента върху оригиналността на Павел, от когото “всички ние имаме още много да се учим”.

Преди да даде своя апостолически благослов, Папата насърчи младежите да бъдат “живите камъни” на Църквата, като живеят Евангелието всеотдайно и отговорно.