Бенедикт ХVІ: Павел говори на съвременния свят

Учител на езичниците, апостол и свидетел на Исус Христос: така в събота на 28 юни Папа Бенедикт определи свети Павел по време на първата вечерна молитва за празника на светите апостоли Петър и Павел. Бенедикт ХVІ председателства тържествената церемония в базиликата "Свети Павел извън градските" стени и откри официално Годината посветена на Свети Павел, свързана с второто хилядолетие от раждането на Апостола. В церемонията взе участие и Вселенският патриарх Вартоломей І заедно с делегати от другите християнски Църкви.

Запаленият “светилник на св.Павел”, който ще гори до 29 юни 2009 г. и откриването на “Вратата на св.Павел”: с тези два тържествени жеста Папа Бенедикт откри официално годината на св.Павел, роден преди две хиляди години в Тарс, днешна Турция. Но времето не е помрачило неговата фигура и значение: “Павел – каза Папата в проповедта – не е за нас една фигура от миналото, която припомняме с почит”. Той и днес ни говори чрез своята вяра:

“Неговата вяра е разбирането, че е обичан от Исус Христос, тя е съзнанието на факта, че Христос умря не за нещо анонимно, а от любов към него – Павел – и че като Възкръснал продължава да го обича, т.е. че Христос се е пожертвал за него. Той вярва, защото е впечатлен от любовта на Исус Христос, една любов, която го разтърсва вътрешно и го преобразява. Неговата вяра не е една теория, едно мнение за Бог и за света. Неговата вяра е отражението на любовта на Бог върху неговото сърце. И така същата тази вяра е любов към Исус Христос”.
 
“Борбен човек, който умее да държи сабята на словото – допълни Бенедикт ХVІ – Павел не търсеше повърхностната хармония”. Той търсеше истината:

“Истината бе за него твърде голяма, за да я пожертва за външния успех. Истината, която почувства в срещата с Възкръсналия заслужава според него борбата, преследванията, страданието. Но това, което го мотивира по-дълбоко, е това, че е обичан от Исус Христос и желанието да предаде на други тази любов. Павел бе човек достигнат от голяма любов и цялата му дейност и страдания се обясняват само тръгвайки от този център”.
 
Свобода е една друга от “ключовите думи”, за да се разбере актуалността на Павел, продължи Светият Отец, защото “Павел бе свободен като човек обичан от Бог, който чрез силата на Бог бе в състояние да обича заедно с Него”. Но свободата базираща се на любовта на Бог, продължи Папата, е свързана с отговорността “по неделим начин” и не трябва да бъде разбирана като “претекст за произвол и егоизъм”:

“Който обича Христос както го обикна Павел, може наистина да стори това което желае, защото неговата любов е свързана с волята на Христос, а така и с волята на Бог; защото неговата воля е закотвена в истината и защото неговата воля не е повече просто неговата воля, произвол на собственото аз, а е интегрирана в свободата на Бог и от нея получава пътя, по който да върви”.
 
По-нататък Бенедикт ХVІ се спря на срещата между Христос и Саул по пътя за Дамаск. “Защо ме преследваш”, пита Господ и в това “ме” каза Папата, “се съдържа цялата доктрина на Църквата като Христово Тяло”:

“Христос не се оттегли на небето, оставяйки на земята една редица от последователи, които да движат напред “неговата кауза”. Църквата не е една асоциация, която иска да насърчи определена кауза. В нея не става въпрос за една кауза. В нея става въпрос за личността на Исус Христос, който и като Възкръснал остана “плът”. (...) Той има тяло. Присъства лично в своята Църква, “Глава и Тяло” образуват един единствен субект, казва Свети Августин”.
 
Светият Отец изтъкна една друга черта от фигурата на Павел: неговата роля на евангелизатор, свързан неотделимо от призива да страда за Христос.

“В един свят, в който лъжата е силна, истината се заплаща със страданието. Който иска да отбегне страданието, да го държи далеч от себе си, държи далеч самия живот и неговото величие; не може да бъде служител на истината и така служител на вярата. Няма любов без страдание – без страданието на отричането от самите себе си, на преобразяването и на пречистването от “собственото аз” заради истинската свобода. Там, където няма нищо за което си струва да страдаш, и самият живот губи своята стойност”.


Страданието, заключи Папата, прави Павел “достоверен като учител на истината, който не търси собствената изгода, собствената слава, личната отплата, а работи за Онзи, който ни обикна и пожертва самия себе си за всички нас”.

Малко преди края на церемонията, Вселенският Патриарх Вартоломей І се обърна към присъстващите като припомни, че “дълбоката вътрешна промяна и апостолското известие на Саул от Тарс “разтърсиха” историята в буквалния смисъл на термина и изваяха самата идентичност на християнството”. Ето защо, заключи, е важно честването на неговата памет в базиликата посветена на него.

“Това свято място извън градските стени е несъмнено най-подходящото за възпоменаване и честване на човека, който установи съюза между гръцкия език и римския манталитет от своето време, освобождавайки християнството веднъж завинаги от всяко умствено ограничение и изковавайки завинаги католическата основа на вселенската Църква”.