Понтификат под знака на надеждата

В този нов цикъл от предавания постепенно ще ви запознаем с основните акценти в три годишния понтификат на Бенедикт ХVІ. Това ще бъде един дълъг път, който ще се опитаме да извървим заедно, с единствената цел да ви запознаем по от близо с тази изключителна личност, която бива поставена на едно от първите места в класациите за популярност на световните лидери. Ще ви запознаем с основните теми в неговото учение и понтификат, който не се страхува да бъде сравняван с предишните. Това е така, защото всеки един от Свети Петровите приемници има своите характеристики, независимо че мисията която изпълняват е една за всички и е отговор на един специален повик на Христос. Но на този повик всеки отговаря по различен начин със своята личност и със своята неповторима чувствителност. Всичко това е изключително красиво, защото е знак за едно единство в различието, един вид чудо на обновление в продължителността на тази мисия, едно върховно откровение на всичко това което се случва в Светата Майка Църква.

Нашето намерение през този дълъг път е да ви запознаем с една дълга серия от теми присъстващи постоянно в обръщенията и посланията на Светия Отец, като например ролята на културата в съвременния свят, Вярата, Църквата, Човека и неговото достойнство, Исус от Назарет, Библията и много други теми скъпи на този все още непознат за много хора Папа.

Още в началото желаем да подчертаем, че Папа Бенедикт ХVІ не е като папа Йоан-Павел ІІ, защото Бог не обича повторенията! Но за да можем да направим един обстоен преглед на постоянно присъстващите теми в понтфиката на Бенедикт ХVІ, означава да преразгледаме цялото богословско учение на Йозеф Ратцингер.

Нашата цел не е да направим един критичен разбор на неговото учение, а да ви представим възможно най много от изключителната мъдрост и богато учение на Папа Ратцингер.

Бенедикт ХVІ, се представи на света като първия, който остава верен на своя предшественик - един жест на изключително смирение, който учуди и трогна много хора. Именно смирението на Бенедикт ХVІ става стил в неговия понтификат. Всеки ден можем да видим изобилие на семпли жестове и умереност, подплатени от постоянния стремеж да постави в центъра на вниманието Христос, който трябва да се превърне в живот и цел на Църквата.

Още в първите дни на своя понтификат, с изключителна деликатност и обезоръжаващо смирение Бенедикт ХVІ извести: „Скъпи приятели! Моята истинска програма на управление е не да следвам моята воля или моите идеи, а да се вслушам, заедно с цялата Църква, в словото и волята Божии и да се оставя да бъда воден от Него, по този начин, Той ще бъде този който ще води Църквата в настоящия исторически момент”.

От деня на неговото избиране, до днес Бенедикт ХVІ неуморно работи по своята програма и няма послание или катехизис в който Христос да не заема централна роля.

Само през 2007 г., определена като изключителна година от неговия понтификат, Бенедикт ХVІ дари на света 62 молитви Ангел Господен, 200 обръщения, 47 послания, 47 генерални аудиенции, 39 проповеди, 6 Папски послания, 1 Апостолическо насърчение за Евхаристията.

Освен това, 2007 г. бе изключителна и защото Светия Отец посвети много от своето време за посещенията Ad Limina на епископите от многобройните азиатски и африкански държави, но също и на държавите от Тихия Океан. Много от неговите сътрудници посетиха и лично Църквите от тези области. Сред дългия списък от срещи и посещения, на пръв план се откроява тази „прегръдка на Папата към цялото човечество”, което винаги насърчава в словата си, насърченията, духовната и материална солидарност и молитва.

Една от отличителните черти на този понтификат е икуменическия и между религиозния диалог. Именно за икуменическия диалог, още в първите дни на своя понтификат Бенедикт ХVІ ясна заявява: „Сегашния наследник на Петър, са натоварва със задължението да работи неуморно, без да пести сили, за възвръщането на пълното и видимо единение на всички Христови последователи. Тази е неговата амбиция, и неговото настоящо задължение.”

Освен това, не може да бъде забравено, че 2007 г. беше и годината в която Бенедикт ХVІ ни дари със своята втора енциклика Spe Salvi, която с присъщото за него смирение и кураж разглежда от близо един дълъг списък от трудни въпроси, съпоставяйки съмненията на съвременния човек с отговорите които ни дава вярата. Папа Ратцингер преобръща тези въпроси, посочвайки истинската природа на християнската надежда и отбелязва, че отхвърлянето на тази надежда води човека до загубата на самия себе си.

Още в началото на своя понтификат Бенедикт ХVІ заяви, че ще следва линията своите предшественици. Църквата, казва Папа Ратцингер в едно от своите изказвания, със сигурност няма да се стреми нито да се харесва, нито да се пригажда към света, защото по този начин рискува да се превърне в солта, която е изгубила своя вкус, светлината, която е скрита, за да не блести. Опорните точки в програмата на неговия понтификат са Словото Божие и Евангелието. Това показва че това е един Папа, който не се влияе от това което казват постоянно за него медиите. Папа, който трябва повече да слушаме, отколкото да гледаме. Папа, който трябва да се чете, за да може да се оцени напълно богатството на неговото учение.

Започвайки този дълъг път, напълно осъзнаваме факта, че всякакъв стремеж за „пълнота” е една неосъществима амбиция, защото извора от които черпим нашите материали непрекъснато се увеличава, но основните акценти в неговото учение, стилът и приоритетите в управлението на Църквата остават много ясно изразени.