Християните да бъдат хора на съзерцанието и на действието. Бенедикт ХVІ посвети генералната аудиенция на свети Изидор от Севиля

(18.06.08) “Да се обича Бог в съзерцание”, а “ближният да се обича с дела”. Това е поучението, което Бенедикт ХVІ извлече от живота и делото на Свети Изидор от Севиля, епископ живял между 6 и 7 век. Папата представи неговата фигура на днешната генерална аудиенция, провела се на площад Свети Петър, завършвайки с една мисъл отправена към Международния Евхаристичен конгрес, който е в ход в Квебек, към студентите, които дават изпити и тези, които се готвят за отидат в отпуска.

Християните могат да бъдат изправени пред един риск: този да “бъдат хора с едно измерение”. Един риск, който добре съзнаваше епископът Свети Изидор от Севиля: начетен човек, голям приятел на Папа Григорий Велики и определен от Бенедикт ХVІ “последният от Учителите на Църквата от древността”. Израснал сред книгите и добил широка култура, като епископ живял сред опасностите от набезите на визиготите и разпространението на арийската ерес, той оставя серия поучения какъв трябва да бъде християнският живот:

“Изидор несъмнено бе човек на диалектичните противоречия. И в своя личен живот изпитва един постоянен вътрешен конфликт, подобен на този който вече са чувствали свети Григорий Велики и свети Августин, между желанието за самота, за да се посвети единствено на размишлението на Божието Слово, и изискванията на любовта към братята, за чието спасение се е чувствал отговорен като епископ”.
 
Но, обясни Папата, севилският епископ бе винаги подтикван да преодолява ограниченията наложени от собствените предпочитания за усамотен живот. Нещо повече, показа един ясен “апостолски ентусиазъм” и бе щастлив, когато визиготският крал Ерменеджилдо приема католицизма, възстановявайки политическото и религиозно единство по своите земи. “Не трябва обаче да бъдат подценявани”, отбеляза Бенедикт ХVІ:

“Големите трудности за посрещането по подходящ начин на сериозните проблеми като тези за връзките с еретиците и с евреите. Серия проблеми, които изглеждат много конкретни и днес, особено ако се има предвид това, което става в някои райони, където изглежда се повтарят ситуации подобни на тези присъстващи на иберийския полуостров през шести век”.
 
Размишленията на Свети Изидор – които, каза Папата, “обобщават и изразяват пълния християнски живот” – са били и все още са ценни за изясняване на “връзките между активния и съзерцателния живот”. Подражавайки на Исус, който беше сред тълпите народ, но се оттегляше в единение когато се молеше, и “Божият раб”, пише Свети Изидор, “трябва да се посвещава на съзерцанието без да се отдръпва от активния живот. Обратното поведение не би било справедливо”:

“Както Бог трябва да се обича в съзерцанието, така ближният трябва да се обича с делата (...) Считам, че този е синтезът на един живот, който търси съзерцанието на Бог и диалога с Бог в молитвата и в четенето на Светото Писание, както и действието в служба на човешката общност и на ближния. Този синтез е поучението, което големият епископ на Севиля оставя на нас, днешните християни, призвани да свидетелстваме Христос в началото на едно ново хилядолетие”.
 
Бенедикт ХVІ приключи генералната аудиенция с една мисъл свързана с летния период, “време – каза – за туризъм и поклонничества, за отпуски и отдих”. “Скъпи младежи – бе неговото пожелание – мисълта ми е отправена към вашите връстници, които трябва да дават изпити”, а “на вас пожелавам по време на ваканцията да се възползвате от лятото, за съберете полезен социален и религиозен опит”. Друго пожелание Папата отправи към участниците в Международния евхаристичен конгрес, в ход в Квебек, Канада. “Нека бъде за канадските християнски общности и за цялата универсална Църква – силно време на молитва, размишление и съзерцание на тайната на светата Евхаристия”:

“Нека бъде подходящ повод и за утвърждаване на вярата на Църквата в реалното присъствие на Христос в Пресветото Тайнство на Олтара. Нека се молим този Международен евхаристичен конгрес да оживи във вярващите, не само от Канада, но и от всички други нации по света, съзнанието за евангелските и духовни ценности, изковали тяхната идентичност по време на историята”.

 
Още една мисъл Бенедикт ХVІ отправи към новоръкоположените свещеници от диоцеза на Бреша: “Призовавам ви – заключи Папата – да разпространявате около вас онази радост, която се ражда от всеотдайния и верен отговор на божествения повик”.