Християните да бъдат хора на съзерцанието и на действието. Бенедикт ХVІ посвети генералната
аудиенция на свети Изидор от Севиля
(18.06.08) “Да се обича Бог в съзерцание”, а “ближният да се обича с дела”. Това
е поучението, което Бенедикт ХVІ извлече от живота и делото на Свети Изидор от Севиля,
епископ живял между 6 и 7 век. Папата представи неговата фигура на днешната генерална
аудиенция, провела се на площад Свети Петър, завършвайки с една мисъл отправена към
Международния Евхаристичен конгрес, който е в ход в Квебек, към студентите, които
дават изпити и тези, които се готвят за отидат в отпуска.
Християните могат
да бъдат изправени пред един риск: този да “бъдат хора с едно измерение”. Един риск,
който добре съзнаваше епископът Свети Изидор от Севиля: начетен човек, голям приятел
на Папа Григорий Велики и определен от Бенедикт ХVІ “последният от Учителите на Църквата
от древността”. Израснал сред книгите и добил широка култура, като епископ живял сред
опасностите от набезите на визиготите и разпространението на арийската ерес, той оставя
серия поучения какъв трябва да бъде християнският живот:
“Изидор несъмнено
бе човек на диалектичните противоречия. И в своя личен живот изпитва един постоянен
вътрешен конфликт, подобен на този който вече са чувствали свети Григорий Велики и
свети Августин, между желанието за самота, за да се посвети единствено на размишлението
на Божието Слово, и изискванията на любовта към братята, за чието спасение се е чувствал
отговорен като епископ”. Но, обясни Папата, севилският
епископ бе винаги подтикван да преодолява ограниченията наложени от собствените предпочитания
за усамотен живот. Нещо повече, показа един ясен “апостолски ентусиазъм” и бе щастлив,
когато визиготският крал Ерменеджилдо приема католицизма, възстановявайки политическото
и религиозно единство по своите земи. “Не трябва обаче да бъдат подценявани”, отбеляза
Бенедикт ХVІ:
“Големите трудности за посрещането по подходящ начин на
сериозните проблеми като тези за връзките с еретиците и с евреите. Серия проблеми,
които изглеждат много конкретни и днес, особено ако се има предвид това, което става
в някои райони, където изглежда се повтарят ситуации подобни на тези присъстващи на
иберийския полуостров през шести век”. Размишленията
на Свети Изидор – които, каза Папата, “обобщават и изразяват пълния християнски живот”
– са били и все още са ценни за изясняване на “връзките между активния и съзерцателния
живот”. Подражавайки на Исус, който беше сред тълпите народ, но се оттегляше в единение
когато се молеше, и “Божият раб”, пише Свети Изидор, “трябва да се посвещава на съзерцанието
без да се отдръпва от активния живот. Обратното поведение не би било справедливо”:
“Както
Бог трябва да се обича в съзерцанието, така ближният трябва да се обича с делата (...)
Считам, че този е синтезът на един живот, който търси съзерцанието на Бог и диалога
с Бог в молитвата и в четенето на Светото Писание, както и действието в служба на
човешката общност и на ближния. Този синтез е поучението, което големият епископ на
Севиля оставя на нас, днешните християни, призвани да свидетелстваме Христос в началото
на едно ново хилядолетие”. Бенедикт ХVІ приключи генералната
аудиенция с една мисъл свързана с летния период, “време – каза – за туризъм и поклонничества,
за отпуски и отдих”. “Скъпи младежи – бе неговото пожелание – мисълта ми е отправена
към вашите връстници, които трябва да дават изпити”, а “на вас пожелавам по време
на ваканцията да се възползвате от лятото, за съберете полезен социален и религиозен
опит”. Друго пожелание Папата отправи към участниците в Международния евхаристичен
конгрес, в ход в Квебек, Канада. “Нека бъде за канадските християнски общности и за
цялата универсална Църква – силно време на молитва, размишление и съзерцание на тайната
на светата Евхаристия”:
“Нека бъде подходящ повод и за утвърждаване на
вярата на Църквата в реалното присъствие на Христос в Пресветото Тайнство на Олтара.
Нека се молим този Международен евхаристичен конгрес да оживи във вярващите, не само
от Канада, но и от всички други нации по света, съзнанието за евангелските и духовни
ценности, изковали тяхната идентичност по време на историята”. Още
една мисъл Бенедикт ХVІ отправи към новоръкоположените свещеници от диоцеза на Бреша:
“Призовавам ви – заключи Папата – да разпространявате около вас онази радост, която
се ражда от всеотдайния и верен отговор на божествения повик”.