Казват, че за него
живота е шахмата. Може би това е най-краткото и най-пълното описание на младия гросмайстор
от Русе, Веселин Топалов, носител на шахматния Оскар за 2005г. и един от четиримата
в историята шахматисти, преминали границата от 2800 ЕЛО, заедно с Гари Каспаров, Вишванатан
Ананд и Владимир Крамник. Смятан е за един от новите символи на страната. От 1991г.
живее в старинния университетски град Саламанка, на 10км от испанската столица Мадрид,
а съсед му е неразделният мениджър Силвио Данаилов. Веселин присъства на Четвъртата
световна среща на българските медии в Мадрид, която започна с…шахматен блиц на пет
дъски с някои от българските държавни мъже и политици. В блиц интервю след мача Веселин
говори за подготовката си за предстоящия мач с Гата Камски(САЩ) за определяне на следващия
претендент за шахматната корона, който ще се проведе през есента, и разбира се за
себе си:
*********
„За първи път съм поканен на тази среща и наистина идеята е много голяма, а пък
имайки предвид, че тази година се провежда в Испания, за мен това е още по-добре,
защото от дълги години живеем тук. В момента медиите са четвъртата власт и това е
абсолютна истина, защото те могат да насочват мнението и съзнанието на хората и наистина
са немислима сила.
Смяташ ли, че българските медии отразяват твоето
участие и твоите успехи? Да, разбира се. Мисля, че като цяло
имат много положително отношение към мене, разбира се с малки изключения, но като
цяло аз съм от край време много облагодетелстван от тях .
Какво ти
предстои от тук нататък? В момента почивка. Турнира в София свърши и сега
ще имам към 2 месеца да се подготвя за мача с Камски. Лятото е най-важният период
на подготовка, защото шахматният сезон е разделен на две части и през втората половина
има също така два важни турнира. Разбира се, освен този мач с Камски, който ще е
в края на годината и е най-важният, аз трябва да натрупам подготовка и нови идеи.
А
как се готвиш? Има ли нещо особено в твоята подготовка? Както всички други,
ние изучаваме партиите на противника, но тъй като доста често той играе нови партии,
това трябва да се обработва доста бързо. Другият момент е да работим върху нашите
слабости. Настроен съм, но още не съм подготвен, но мисля че и моят противник, защото
не знам доколко той ще има време да се подготви добре, тъй като му предстоят повече
състезания отколкото на мене. Вероятно аз ще играя в Билбао през септември, това разбира
се не е 100% сигурно, и това ще бъде за мен важният и сериозен турнир и подготовка
преди мача с Камски.
Каква е ролята на психическата устойчивост
за един шахматист? Все по-голяма. Винаги е била много голяма, но имайки
предвид, че в момента силите са много изравнени, да се чувстваш уверен в решаващия
момент става все по-важно и по-важно. Просто разликите са много малки и понякога минути
или секунди на лоша концентрация са решаващи. Шахматът, освен чистата подготовка и
знания, стана донякъде и физически спорт и психология. Всички тези фактори определят
резултата, т.е. не може да отидеш само добре подготовен и да спечелиш.
Кой
е твоят шахматен кумир? Стиловете, които ми импонират са на Алехин, Пол
Морфи, но той е американски играч от преди 150 години, който умира млад, разбира се
Фишер, а Каспаров е последният. Той практически беше идеален играч.
Какви
качества трябва да притежава днес онзи, който иска да има успех в шаха? Като
се има предвид, че без талант никъде не може, останалото е добра психологическа устойчивост
и добра нервна система. Разбира се, и физически трябва винаги да се поддържаш. Понякога
има и чисто странични фактори като късмет, някои жизнени съвпадения, да нямаш лични
проблеми и проблеми със здравето и т.н. Също така напоследък моето лично мнение е,
че е много важно да имаш добра памет.
С какво мислиш, че превъзхождаш
твоите съперници? Мисля, че съм доста смел, но донякъде това е и слабост,
тъй като това те кара да рискуваш прекалено много. С това ги превъзхождам, защото
виждам доста страх в най-добрите играчи с изключение на Каспаров, който също беше
доста агресивен. Докато тези, които са в момента силни, Вишванатан и Крамник са конформисти.
Каква
помощ получаваш от твоя мениджър Силвио Данаилов? Вече 15 години работим
заедно и лека полека сме изградили един екип. Преди бяхме само двамата, тъй като аз
не бях толкова голям, но когато на последния мач отидохме в Русия бяхме десет души.
За шахмата това е доста голям екип, докато при Карпов, доколкото знам съветската държавата
му е плащала, мисля че е ходил с 40 души.
Ти откъде черпиш сили.
Как гледаш на вярата и на религията? За мен това е една малко по-деликатна
тема, защото мисля, че моите родители бяха атеисти – лекар и икономист. Преди двайсет
години не ни възпитаваха много към религията.
А тогава откъде черпиш
духовни сили? За мен важното са проявите на добро. Когато видиш как хората
се обединяват, например както в Китай след земетресението, разбираш че наистина има
добро в света. Една от темите на срещата в Мадрид беше
за български имидж. Ти какво би казал, как България би
могла да се представи по-добре в света? По тази тема не съм много специалист
и може би вие от медиите по-добре можете да кажете какво трябва да се направи за българския
имидж, но шахът е нещо с което в България имаме големи успехи както в отборен план
и е нещо, което работи за имиджа на България. Ако преди това е бил Стоичков, сега
имаме волейбол, имаме шах и не са толкова много областите, където можем да се хвалим
пред света, но шахът определено е една от тях.
А имаш ли някакво
послание към българите в чужбина? Мисля, че промените в България напоследък
са положителни и просто можем да се гордеем че сме българи. Аз често се връщам в България
и виждам промените, които са положителни. България според мен става лека полека едно
хубаво място за живеене и мисля, че много от българите ще се върнат".