БНР все по-модерна медия и културна институция – интервю с генералния директор Валери Тодоров

Прословутото „Дунавско хоро” прозвуча на 31 май по обед в ефира на БНР и други радиостанции и електронни медии, като венец на един своеобразен радиофестивал по повод 110-та годишнина и 70 години от първото изпълнение пред микрофоните на БНР на талантливият български композитор, музикант и диригент Дико Илиев, смятан за създателят на жанра хора за духови оркестри. Оригиналната инициатива е част от десетдневката на БНР, изпълнена с разнообразни прояви. Сред тях откриването на параклис в сградата на бул. „Драган Цанков”, старта на цифровата технология DRM, което е историческо събитие не само за националното радио, но и за българския медиен пазар, изложби и издаването и разпространението на специални компакт дискове. За значението на тези инициативи разговаряхме с генералния директор на БНР, Валери Тодоров:

*********
„Дните стартираха вече с едно своеобразно историческо събитие - по време на бомбардировките над София по време на Втората световна война сградата на Радиото е засегната и Радиото се евакуира в Нови Хан , така че ние съвместно с общината там поставихме паметна плоча свързана с това събитие. След това на 23 май открихме изложба на млади македонски художници, които учат в Софийската художествена академия; на 24 май 24 български съвременни художници представиха свои творби, всъщност 23-ма защото 24-ят художник от тази експозиция е Сирак Скитник – уникална колоритна, универсална личност, която отдава съществена дейност и за развитието на БНР; на 26 май БНР обяви старта на цифровото радиоизлъчване в България по технологията DRM върху късите вълни; на 27 май бе открит параклиса в БНР; на 31 май всъщност са големите тържества посветени на 110-та годишнина от рождението на Дико Илиев.
 
Какво е значението на тези чествания, какъв прочит бихте искали да направят вашите слушатели?
Искаме да направим едно по-широко културно внушение, да напомним че Радиото е не само медия, Радиото е културна институция, която е дала много на страната, защото в момента имаме 9 програми: 3 национални, 6 регионални. Имаме 6 музикални състава, симфоничен оркестър, биг бенд, оркестър за народна музика, смесен хор, хор Радио-деца, детски радиохор и всички те са познати не само в България, но и в цял свят. С тези мероприятия искаме да покажем радиото в пълен мащаб с всичките му възможности. Те са свързани с производството, записите, продуцирането на музика, драматургия. Излъчваме на къси, средни, и укв вълни, а сега с интернет и цифровите технологии вече се прехвърляме в нови формати, включително сателитните излъчвания, което също извършихме през последната година. На самия ден 31 май част от тези оркестри ще направят едно шествие от народния Дворец на културата по пешеходната зона на улица Витошка до Народния театър, където ще свири и Софийският духов оркестър, оркестри от Монтана, Берковица, Лом. В 11.55 часа БНР включва прословутото Дунавското хоро на Дико Илиев и сме призовали колеги и от другите радиостанции от останалите електронни медии да се присъединят към тази инициатива, която е знак за културното признание към този невероятен талант и гений. По този повод ние издаваме един двоен диск с най-популярното и някои неиздавани, непознати творби на Дико Илиев. Основно това са маршови хора. Едновременно с това ще издадем и диск от един конкурс, който обявихме за написване на маршове и хора в памет на Дико Илиев, така че се надявам българите които изключително уважават хората и творчеството на Дико Илиев да изпитат един прилив най-малкото на самочувствие, защото този самобитен композитор е дал много на България, дал е много в изследването на българския фолклор. Мисля, че своеобразен финал на тържествата ще бъде и детският празник на 1 юни край откритите фонтани на езерото Ариана, където ще направим празник по повод празника на детето 1 юни. Там ще представим свои DVD анимирани с най-популярните български песни сред които Зайченцето бяло, Зимна приказка, Зеленчуци който не яде. Интересното е, че те не само са анимирани с ръчна анимация и са невероятно красиви, но има и караоки вариант, така че децата, които са в България и по света ще могат и да четат и да пеят.


Вие взехте участие и в ІV-та световна среща на българските медии, която се проведе в Мадрид от 18 до 22 май. Какви заключения си направихте?
Може да се каже, че съм сред ветераните във този форум. Имал съм възможност да участвам и в четирите срещи. Това което ми прави впечатление на тази среща е чувството на общност. Отначало колегите може би изпитват съмнение защо е тази среща. От една страна е хубаво да се видим ние българите които се опитваме да напомняме за родината в цял свят със средствата на медиите, а от друга липсваха първоначалните цели на това усилие. Смятам, че вече всичко си дойде на мястата. Ползата от това е, че ние получаваме информация за живота на българските общности в чужбина, от друга страна те вече имат пряка връзка с България имат двустранен контакт и темите които обсъждаме засягат не само живота на българската имиграция, но и изобщо проблеми на медиите. Това показва, че форумът се развива не само като средство за връзка, но и отбелязва едно професионално израстване. След старта на цифровите излъчвания смятаме да излъчваме програми и на български език, не само на чужди езици. Ще улесним по този начин максимално нашите сънародници в стремежа им да получават автентична информация, сами да я анализират, сами да я обобщават, сами да извличат от нея онова, което е полезно за тях".