Отец Димитър Димитров: Пресветото Сърце Исусово – ориентир за младите

Празникът Пресвето Сърце Исусово е един от големите и изпълнен с дълбок смисъл църковни празници, който Католическата църква отбелязва на 30 май, а неговото литургично честване дава възможност да се потопим в мистиката на Христос и динамиката на Неговата любов. Какво представлява набожността към Пресветото Сърце Исусово и най-вече каква е връзката с младите хора? Потърсихме младия свещеник в Софийско-Пловдивската епархия, о.Димитър Димитров, който е енорист на едноименния храм в гр.Раковски и който е добре познат сред младите християни в епархията. Отец Димитър е завършил богословие в папския университет „Анджеликум” в Рим; ръкоположен е за свещеник на 28 юли 2001г. в Пловдив, а първата енория която епископ Георги Йовчев му поверява е тази в кв.Миромир на гр.Хисар. Тук освен с активна пасторална дейност, особено сред младежите, се занимава с довършването на строежа на Дома на поклонника „Вила Сихем”. С негова помощ е изграден и новият храм в гр.Хисар, посветен на Светото Семейство. На 20 април т.г. о.Димитър пое пасторалната и административна грижа на най-голямата католическа енория в България, „Пресвето Сърце Исусово” в гр.Раковски:


**********
"Култът към Пресветото Сърце Исусово е една сравнително нова набожност в Църквата, появила със сестра Мария Маргарита Алакок. Същността й означава една почит към съсредоточието на всички благодати, които извират от Божественото Сърце. Обикновено ние свързваме сърцето с всички чувства, които изпитва човек, чувства на любов най-вече, понякога чувства на страх, на привързаност към другия. Сърце Исусово означава именно чувството на Бог. Т.е. дълбочината на божествената същество. Почитайки празника на Пресветото Сърце Исусово ние почитаме любовта на Бог. Единственият Бог, който има сърце сред всички световни религии е нашият християнски Бог. Този Бог, който остави Неговото сърце да бъде прободено от копието на войника и от това сърце потече кръв и вода, символ на тайнствата на Църквата, символ на кръщението, което получи Църквата от Разпятието на Христос. Мисля, че за нас възможността да се потопим в тази мистика, в тази дълбочина на Пресветото Сърце Исусово е един много подходящ литургичен момент, защото самата литургия ни помага по един изключително силен начин да навлезем в тази динамика на любов, която е Пресветото Сърце Исусово.


На празникът на Пресвятото Сърце Исусово се чества и Световния молитвен ден за освещаването на свещениците. Какво лично за теб означава този празник?
Това също е още по-ново честване. Сърцето на Исус е всъщност едно свещеническо сърце. Исус е Първосвещеникът, великият свещеник, от чието свещенство всички ние, които сме получили тази особена благодат, това особено звание и този особен мандат от Църквата да служим на Бога, да служим на нашите ближни, раздавайки тайнствата, ни е направило всъщност съпричастни към Пресветото Сърце Исусово. Искам да подчертая още веднъж тази връзка на тайнствата с проливането на кръвта и на водата, които изтичат, символ на Евхаристията, символ на утвърждаването на вярата, които изтичат от прободената страна на Исус. Мисля, че основната задача на един свещеник е тази да се уподобява на Христос, да направи своето сърце подобно на Сърцето на Исус, така както молим в тази молитва: „Исусе, кротък и смирен по сърце, направи сърцето ми подобно на твоето Сърце”. Така се молим ние християните и за нас това е наистина един наистина много силен момент.


Съвсем наскоро ти бе назначен за енорист на църквата Пресвето Сърце Исусово. Какви са твоите планове, мечти и желания за бъдещето на енорията и на енориящите?
Да, съвсем наскоро получих това назначение от нашия епископ. Това което започнахме почти веднага след назначението е ремонтът на нашата църква, на нейния интериор. Мисля, че подновявайки, украсявайки, правейки по-достоен декора на църквата по този начин показваме на целия свят, че ние които вярваме в Христа, ние които служим заедно с нашата енорийска общност всекидневно и най-вече в неделя евхаристичната тайна, имаме една силна чувствителност към красотата на литургията. Мисля, че това е едно послание към целия съвременен свят, който може би малко е забравил духовните стойности и духовните величини. Ремонтът със сигурност не е единственото нещо, което ни предстои да направим, понеже украсявайки, правейки по-достоен Божия дом, сме призвани да правим по-великолепен и този Божи дом, който представляваме ние самите, защото както казва Светото Писание сме храм на Светия Дух. Мисля, че с нашите енорияши сме си поставили тази задача наред с литургичната красота да преследваме все повече и външната красота , за да можем да ставаме все по-подобни на Пресветото Сърце на Исус.


Накрая, отец Димитър, твоите инициативи в енория Миромир специално за младежите са известни. Ето какво би искал да направиш и с младежите в Раковски?
Това е една задача, която аз съм поел от другите свещеници, които са работили тук преди мен. Очакваме пристигането на още един свещеник, който епископът ще изпрати, за да можем да ръководим пасторално по-добре поверената ни енория, важна за епархията и за България. Наистина работата с младежите е едно от основните пера на нашата пасторална дейност. Съвсем наскоро направихме един поход с велосипеди до една друга малка общност в епархията, много малка, която е под грижата на нашата енория в с.Борец, посветена на Свети Антон от Падуа. Там животът се възобновява, дори и сред младежите, които са много малко на брой, но които са обхванати от влечението към Христос, към литургията, към живота на Църквата и към християнските идеали. Мисля, че продължавайки в този дух, нашите младежи подложени на много превратности и съблазни от страна на света, могат да имат един сигурен ориентир, който отново е Сърцето на Христос".