2008-05-28 15:37:42

Генерална аудиенция на Папата: Свети Григорий Велики пример за нашето време


(28.05.08) “Един велик Папа и велик Учител на Църквата”: Така Бенедикт ХVІ представи фигурата на Свети Григорий Велики, епископ на Рим, живял между 590 и 604 г., на когото посвети катехизиса на днешната генерална аудиенция. Пред хилядите верни, изпълнили площад Свети Петър, Папата подчерта актуалността на поученията на Свети Григорий, смел и мъдър пастир, истински миротворец, внимателен към нуждите на верните. Папата подчерта неговото желание за Бог и постави акцент върху актуалността на неговия пример:

“Действително, в едно трудно време, той съумя да създаде мир и да даде надежда. Този Божи човек ни показва къде са истинските извори на мира, от къде идва истинската надежда и следователно е водач и за нас, в нашето време”.

Свети Григорий, припомни Папата, се ражда в Рим в около 540 г. в богато семейство на патриций, отличава се с “привързаността към вярата и служенето на Светия Престол”. Високите християнски идеали му биват вдъхновени от родителите, Джордиан и Силвия, и двамата почитани като светци. Григорий започва млад административната кариера и скоро става префект на Рим. Занимава се с всякакви административни проблеми, “черпейки от тях светлина за бъдещата си дейност”. От този опит, констатира Папата, в него остава вкоренено “дълбокото чувство за ред и дисциплина”.

“Ставайки папа, препоръчва на епископите да имат за пример в управлението на църковните дела усърдието и респекта към законите свойствени на гражданските служители”.
 
Този живот обаче, продължи Светият Отец, не го задоволява. Скоро, Григорий решава да започне монашески живот. Един период, през който “дълбоко опознава Светото Писание” и за който постоянно тъгува. “Едно време на щастливо вглъбяване в Бог, на молитва, на изучаване на Писанието”. Монашеството на Григорий също не трае дълго, защото Папа Пелагий го назначава за посланик в Константинопол, за да насърчи “преодоляването на последиците от монофизитството и преди всичко, да издейства подкрепата на императора срещу натиска на лонгобардите”. След няколко години се връща в Рим. Това са тежки години за града, засегнат от бедствия и накрая от чумата, отнела много човешки живота, сред които Папа Пелагий ІІ. Клирът и народът са единодушни в избора на Григорий като негов приемник. Той се опитва дори да избяга, но накрая трябва да отстъпи. Годината е 590. Новият Папа веднага започва усърдна работа:

“Още от началото проявява ясна визия за действителността, с която трябва да се съобразява, една необикновена дейност в разрешаването на църковните и гражданските дела, постоянно равновесие в смелите решения, които постът му налага”.

От неговото управление, обясни Светият Отец, е останала обширна документация, благодарение на регистъра на неговите писма, в които “се отразява всекидневната съпоставка с комплексни въпроси, свързани с неговата работа”. Най-сериозният проблем тогава в Италия и Рим е бил въпросът с лонгобардите, на които Григорий посвещава всички възможни сили. Григорий Велики, отбеляза Папата, бе “един истински миротворец”:

“За разлика от византийския император, който смята, че Лонгобардите са само груби индивиди и грабители, които трябва да бъдат победени или избити, той гледа на тези хора с очите на добрия пастир загрижен да им извести словото на спасението, установявайки с тях братолюбиви връзки”.
 
Папа Григорий започва усилени преговори с краля на лонгобардите Агилулфо, довели до трайно примирие. Един положителен резултат благодарение и на контактите, които Григорий Велики поддържа с кралица Теодолина, баварийка и католичка. Една история, отбеляза Папата, която представлява важен етап за ролята на жените в Църквата. Едновременно с тази дипломатическа дейност целяща мира и евангелизаторската дейност сред лонгобардите, каза още Папа Бенедикт, Григорий бе “активен деец” за една “многообразна социална дейност”: подкрепя нуждаещите се, помага на монасите, заплаща откуп за пленените от лонгобардите:

“Освен това както в Рим, така и в други части на Италия, подема старателна дейност за административна реорганизация, давайки ясни и точни указания за благата на Църквата, полезни за нейното съществуване и за евангелизаторската й дейност в света, за да бъдат управлявани с абсолютна праволинейност и според нормите на справедливостта и на милосърдието”.
 
Тази активна дейност, допълни Папата, Григорий развива въпреки слабото здраве и често пъти заради слабия му глас, неговите проповеди са били произнасяни от един дякон. Една история, придружена от симпатичната забележка:

“Благодарение на Бог днес имаме микрофона”
 









All the contents on this site are copyrighted ©.