Бенедикт ХVІ на епископите: Движенията и новите общности са един голям дар за Църквата

(17.05.08) Епископите от целия свят трябва да приемат "с много любов" и без "повърхностни предубеждения" многообразната виталност на Църковните движения и новите общности, които - от своя страна - трябва да позволят на църковните власти да бъде установена автентичността на тяхната харизма. Този е синтеза от словото на Бенедикт ХVІ пред група епископи от всички континенти, взели участие тези дни в научен семинар организиран от Папския съвет за миряните.

"Ефикасни" пътища за християнско формиране, свидетелстване на вярност и послушание към Църквата, разбуждането на един "силен мисионерски устрем и "чувствителност" към нуждите на бедните, богатство за звания. Многобройни са даровете, с които Църковните движения и новите общности обогатиха Църквата, по-специално от Втория Ватикански събор нататък. Бенедикт ХVІ го подчерта, завръщайки се с мислите и сърцето си към онова "бъдете училища на единение", бъдете "общества, в които се научава да се живее в истината и в любовта на Христос", с които благослови огромното множество на площад Свети Петър на 3 юни 2006 г.на представителите на повече от 100 мирски движения. Подчертавайки и днес значението на тяхната роля, Папата посочи как епископите и свещениците трябва да се отнасят към тези действителности вече разпространени в цялата Църква:

"Приемането с голяма любов на движенията и новите общности, ни подтиква да познаваме добре тяхната действителност, без повърхностни впечатления или оценки. Помага ни също да разберем, че църковните движения и новите общности не са един проблем или един допълнителен риск, който се добавя към нашите задължения. Не! Те са един дар на Господа, един ценен ресурс за обогатяването с техните харизми на цялата християнска общност. Затова трябва да бъдат приемани с доверие и да им се дава възможност да дават своя принос в живота на местните Църкви".

"Трудности и неразбирателства по отделни въпроси не дават право на затварянето" предупреди Бенедикт ХVІ. Последните десетилетия, допълни, допринесоха за преодоляването на "не малко предубеждения и напрежения". Това, което остава да се направи, каза още, е "важната задача да се насърчава по-зрялото единение на всички църковни компоненти, така че всички харизми, в респект с тяхната специфика, да могат пълноценно и свободно да допринасят за изграждането на единственото Христово Тяло". По какъв начин да се направи това? Папата бе ясен: чрез вниманието и търпението, отнасяйки се с много любов там, където трябва намесата за дадена корекция. С една дума, следвайки пътя на "диалога" и на "сътрудничеството", подет в миналото с тези нови църковни действителности от Павел VІ и продължен от Йоан Павел ІІ.

"Многобройни църковни движения и нови общности вече са признати от Светия Престол и затова трябва да бъдат считани като един Божи дар за цялата Църква. Други, които сега се зараждат, се нуждаят от по-деликатното и бдително придружаване от страна на пастирите на местните Църкви. Който е повикан да разграничава и да води не трябва да претендира за господство над харизмите, да внимава по-скоро да не ги задуши, устоявайки на изкушението да уеднаквява това, което Светият Дух пожела да разнообрази, за изграждането и разширяването на единственото Тяло на Христос, което самият Дух утвърждава в единството".