Генерална аудиенция във Ватикана: Папата призова към молитва за жертвите на разрушителното земетресение в Китай и за спасителите. Папският катехизис бе посветен на Псевдо-Дионисий Ареопаг

(14.05.2008) - Папа Бенедикт ХVІ се моли за жертвите на разрушителния земетръс в китайската провинция Съчуан, причинил до този момент смъртта на повече от 15 хил .души, нанесъл огромни материални щети и безследно изчезнали. Това направи на днешната генерална аудиенция, която проведе на площад Св.Петър. Папският катехизис бе посветен на Свети Псевдо-Дионисий Ареопаг, богослов от VІ след Христа, а в края на аудиенцията отправи мисълта си към населението в Съчуан и съседните на Китай страни, където бе усетено заметресението, за да изрази своята морална подкрепа и духовна близост до пострадалите:

„Призовавам всички да се присъедините към моята гореща молитва за загиналите. Изказвам духовната си близост до всички засегнати от разрушителното природно бедствие и нека за тях изпросим Бог да облекчи страданията им. Нека Господ да подкрепи и всички участващи в спасителните работи и оказващите спешна помощ”.
 
Отново Азия и по-точно темата за конфронтацията и диалога с древните религии на този континент, вдъхнови катехизиса, насочен днес към писанията и фигурата на един теолог от шести век, останал в историята познат като Псевдо-Дионисий Ареопаг. Той, каза Папата, тръгвайки от “негативната теология”, която казва за Бог това, което преди всичко “не е”, застава като посредник между гръцката мисъл от епохата и зараждащата се християнска мистика. Докато поддръжниците на първата, с техните изтънчени аргументи целяха – каза Папата – да пригодят тайните на Бог към човешката логика, Псевдо-Дионисий, отхвърляйки тези постановки, стига до твърдението, че от негативната теология вярващият стига по-добре до познанието за Бог в неговата форма на символична теология, където спекулацията отстъпва пред съзерцанието и познанието на опита. Опитът на едно създание, което разбира със сърцето си своя Създател: 
“Както създанието е възхвалата на Бог, така теологията на Псевдо-Дионисий се превръща в една литургична теология. Бог се открива възхвалявайки го, молейки му се, а не само размишлявайки. Литургията не е само нещо позитивно, нещо измислено, за да се прекара религиозно един час, тя е хоровата песен на създанията, тя е навлизането в самата космическа действителност. Не може да се говори за Бог абстрактно. Да се говори за Бог означава винаги да се пее голямата песен на създанията, която се отразява и се конкретизира в литургичната възхвала”.
 
Това предлага мистиката, която от Псевдо-Дионисий получава един авторитетен импулс. Толкова авторитетен, че например Свети Бонавентура, известният биограф на Свети Франциск, се опира на нея, за да разбере по-добре мистиката на Бедняка от Асизи: 
“Бонавентура видя в Свети Франциск опита от един много смирен и много реалистичен път, вървян ден след ден с Христос. В тази бедност и в това смирение, стои опитът, стоящ по-високо от размишлението. В нея действително се докосва сърцето на Бог”.
 
Следователно, по този път, отбеляза Папата, стои “новата актуалност” на Псевдо-Дионисий:
 
“Днес съществува една нова актуалност на Свети Дионисий. Той се явява като един голям посредник в модерния диалог между християнството и мистичните теологии от Азия. За тези мистични теологии от Азия е характерен фактът, че не могат да кажат кой е Бог, но могат да говорят за Него само в негативни форми. Днес той е един посредник с тях, какъвто бе между гръцкия дух и Евангелието. Така се вижда, че диалогът не се ражда от повърхностното и там, където се навлезе в дълбочината на срещата с Христос, там се отваря и по-широкото пространство за диалога. Там където човекът срещне светлината на истината, това е светлината за всички и изчезват полемиките и става възможно взаимното разбирателство, диалогът, приближаването”. 
След катехизиса, отправяйки поздравите на различни езици, Бенедикт ХVІ се обърна специално към Монахините Капуцинки на Майка Рубато, провеждащи своя генерален капитул и към свещениците от Тренто и Торино, като ги увери в своите молитви “за да бъде все по-плодотворно тяхното свещенослужене, подкрепяно от Божията благодат”.