Католическата църква официално призна Богородичните явления в Лос, Франция

(09.05.08) Хиляди верни взеха участие в поклонничеството на 4 май в Богородичното светилище в Лос, намиращо се във френските Алпи. На този ден епископът на Гап и Ембрун, монс.Жан-Мишел ди Фалко-Леандри обяви, че Църквата официално признава явленията на Дева Мария на това място между 1600 и 1700 г. на Бенедета Ранкурел.

146 години след признаването на явленията в Лурд, Църквата призна и достоверността на свръхестествените факти в това отдалечено място във френските Алпи, започнали през м.май на далечната 1664 г. 16-годишната овчарка Бенедета Ранкурел има първото явление на Дева Мария държаща за ръка едно красиво Дете. Девойката не е знаела нито да чете, нито да пише, но на нея Божията Майка поверява едно важно послание в период, когато в Европа са бушували така наречените религиозни войни: една покана за покаяние на грешниците и за помирение. Явленията продължават цели 54 години до 1718, годината на нейната смърт. Един дълъг период, в който Бенедетта понася многобройни изпитания: от изкушенията на дявола до отказа на свещениците янсенисти да й дават Причастието, от принуждението да напусне родното място, до завръщането, когато намира всичко разрушено. През 1673 г. докато се моли й се явява сам Исус разпънат на кръста, покрит с кръв. От тогава Бенедета носи в собственото си тяло болките на Христовото страдание. При нея идват многобройни болни, бедни, отчаяни. На всички дава утеха. Голям е броят на необяснимите изцеления, на обръщанията. Известният френски академик Жан Гитон казва: това Светилище на Алпите “е едно от най-скритите и най-силните съкровища в историята на Европа”. За признаването на тези явления слушаме монс.Жан-Мишел ди Фалко-Леандри:

**********
Bien sur. C’est qui m’a encouragè a faire…
Разбира се. Това, което ме насърчи да направя тази стъпка е именно посланието поверено на Бенедета Ранкурел. Става въпрос за едно все още силно актуално послание, защото е насочено към помирението. То е едно послание на милосърдие и на помирение. Смятам, че живеем в една епоха, в която все още е възможно да се даде принос за помирението, с другите и с нас самите. Но само помирявайки се с Бог, ще успеем да се помирим с другите и със себе си! Възможно е да намерим вътрешния мир само достигайки и реализирайки тези три етапа.

Защо тези явления биват признати едва сега?
Да, вярно е, че това може да изненада много, защото първото явление носи датата 1664 г. и въпреки че не е потвърдено, е несъмнено признато като първото или едно от първите явления, във всеки случай е най-древното явление във Франция. Още когато дойдох в диоцеза, се запознах с досието, което вече бе проучвано от моите предшественици, за да видя до къде е стигнал процеса за беатификация на Бенедетта Ранкурел. И когато дойдох в Рим, ми бе казано, че в досието липсва документ, в който явленията са признати от страна на епископа. Очевидно ситуацията бе изненадваща имайки предвид изтеклото вече време, но бях убеден от факта, че голяма част от предшестващите ме епископи трябваше да знаят, че този документ вече е налице от факта, че още от началото, т.е. от 17 в. тук започват поклонничества, които все още продължават. Важно бе да се знае и преди всичко да се установи дали посланието е в съответствие с посланието на Църквата и с вярата. Вследствие реших, че това е важно за моя диоцез, както и за всички младежи, които посещават тези места, да признаят че събитията живени и разказани от Бенедета Ранкурел имат свръхестествен характер.

За вас всичко това беше ли много важно...
Разбира се. За мен това признаване бе нещо изключително важно по различни причини. Преди всичко бе необходимо да се потвърди по официален път, че Църквата признава и приема поклонниците и преди всичко, че признава че в това място са станали събития със свъхестествен характер. Но в същото време, всичко това бе важно за самия ни диоцез, защото е един земеделски диоцез, където все повече се чувства липсата на свещеници. За нас е важно да имаме силни места, в които верните и младежите да знаят, че могат да дойдат, независимо в кой час от деня, и да намерят винаги свещеници; знаят, че могат да дойдат всеки ден за Светата литургия и че тук могат да се изповядат. В известен смисъл, това място може да компенсира факта, че свещениците не достигат и се чувства тяхната липса и в други места на диоцеза".