Дякон Ярослав Фогл: Моята мисия в България е да разнасям Христовата надежда

Христос е нашата надежда! Тази надежда съвсем наскоро Папа Бенедикт ХVІ занесе на Църквата в САЩ. С тази надежда в Христос 28-годишен монах от Чехия, Ярослав Фогл, иска да посвети живота си в България. Ярослав принадлежи към голямото салезианско семейство на Дон Боско, а на 10 май в Стара Загора ще бъде ръкоположен за дякон. В България, ако е волята на Бог, иска да бъде ръкоположен и за свещеник. Надеждата в Христос, която дава смисъл на човешкото съществувание, той иска да свидетелства най-вече сред българските младежи и да посвети своите сили и своя живот на българите. Преди ръкоположението Ярослав посети българската програма на Радио Ватикана:


Защо избра да бъдеш ръкоположен в България?
„В България бях от 2002 до 2004 г., за да проведа моя стаж. Практиката в Конгрегацията е след обучението кандидатите да бъдат изпращани в салезианските центрове, където работят предимно с деца, за да можем по-добре да открием нашето звание.

Според тебе, какво поле за работа може да намери харизмата на дон Боско в България?
Това е малко труден въпрос, но ще се опитам да отговоря. Когато бях в България преди 3-4 години, тогава пожелах да посветя живота си на нея, за да могат хората да разберат, че искам да работя за тях, че искам да им отдам целия си живот. Не само за малко време и да се отдръпна, а наистина да почувстват, че мисля това искрено и искам да споделя техния живот изцяло. С това намерение пожелах ръкоположението ми да стане в България. Ако Бог така иска, бих искал и свещеническото ми ръкоположение да стане в България.
 
Как конкретно отците салезиани работите с младежите и каква е вашата пасторална програма в България?
Мисля, че Църквата, за да се развива, трябва винаги да тръгва от младежите. Аз работя в Католическата Екзархия, но мисля, че от това имат нужда и другите епархии в България. Според мен трябва да формираме групи младежи и чрез тях да евангелизираме другите, да помогнем на младите да открият ценностите на вярата си.
 
Вече имаш няколко годишен пасторален опит в България, как намираш духовността на българските младежи - търсят ли Бог, интересуват ли се и участват ли с желание във вашите мероприятия?
Като салезианци организираме групи, занимаваме се с младежи от улицата и се стремим да ги включим в нашите духовни програми. Освен това на национално ниво организираме за младежите християни от цялата страна духовни срещи и упражнения, летни лагери. Наскоро започнахме да работим с аниматори. Това са младежи, които искаме да подготвим за работа с другите младежи, когато се върнат в своите енории да помагат на свещениците и да се включат в живота на енория. За младежите, които са невярващи, програмите са различни: провеждаме кръжоци, в които ги обучаваме на компютърна грамотност, уроци по китара, английски, италиански или чешки език, както и изобразително изкуство. Знам, че преди няколко години е имало дори кръжок за монтьори на велосипеди. В момента нашето салезианско общество се раздели на две групи – една в Казанлък, друга в Стара Загора, където скоро ще започнем работа по проекти свързани с ромите, а също така и проекти за сираци, които напускат сиропиталищата. Намирам, че българските младежи търсят Бог, но не винаги срещат точно този, който може да ги съпровожда по този път. Тук именно мисля, че има нужда от повече духовници.


И накрая, Ярослав, как намираш България, различава ли се много от Чехия?
В началото, когато дойдох се започнах с много отворени хора, които много ме впечатлиха и от тогава не мога да ги забравя. Заедно с това виждам един проблем, понякога българите лесно губят надежда. И това според мен е нашата надежда като чужденци, да им покажем, че надежда има и че наистина в живота трябва да се върви напред, да продължават започнатото. И като християни трябва да имаме надежда”.