Бенедиктинката с.Станислава празнува 60 годишен монашески живот
(04.05.2008) - На 4 май сестра Станислава Братанова от религиозното общество на Сестрите-Бенедиктинки
в с.Царевброд ( Шуменско ), празнува 60 години от полагане на монашеските обети. Юбилеят
бе бъде отбелязан с тържествена света литургия от 10 ч. в църквата „Скръбна Божия
Майка” в манастира на бенедиктинките в Царевброд. Литургията отслужи Епископът на
Никополска епархия монс.Петко Христов в присъствието на много гости и верни от епархията.
Юбилеят бе повод да се обърнем към с. Станислава, за да сподели, от височината на
нейния житейски и духовен опит, свои мисли и напътствия към младите за житейското
призвание и богопосветения живот:
********* „През времето 1997 – 1999
г. бях в Русе и раздавах хуманитарни помощи на нуждаещите се. Идваха млади майки с
хубави бебета за помощи. В паспорта им видях думата разведена – една след друга –
разведена. Това ме порази и аз ги запитах – „Защо, коя е причината?” Отговорът гласеше:
“Мъжете се изплашиха от безработицата и предпочетоха развода.” Страшно трагично –
липса на отговорност. Скъпи младежи и девойки, молете се, молете се много на Свети
Дух, Той ще ви посочи кой път да поемете. Какво призвание да изберете – на богопосветени
или брак и семейство. Но не забравяйте, че и за едното и за другото, поемате отговорност.
Друг
факт, който е тревожен: липсата на жътвари в Божията нива. Нашият манастир е лишен
от постоянен свещеник поради голямата криза. Ако Бог ви зове - не се страхувайте,
бъдете смели и положете ръцете си на плуга без да се обръщате назад, орете бразди
в Божията нива и посявайте златни семена на Христовото Слово!
Не мога
достатъчно да благодаря на моите родители, че ме пуснаха с голямо желание в манастир.
Аз вярвам и съм убедена, че техния благослов ме съпътстваше през тия 60 години. Той
е моя стимул и стожер при изпълнението на моето звание с постоянство и любов. Този
изминат живот е наистина ярко доказателство за силата на монашеското звание. Затова
мога да цитирам едно мое свидетелство от фестивала в Белозем: “Старая се да не изневерявам
на моя жених Исус и да потвърдя, че се чувствам щастлива монахиня и щастлива бенедиктинка”. *********
Сестра
Станислава Алфонсова Братанова е родена на 19.03.1924г. в Белене. За нейното влизане
в манастира Бог си служи с леля й, сестра Гертруда Добранова, най-малката сестра на
нейната майка, която е бенедиктинка в село Царевброд, Шуменско. На нея и на силно
вярващите си родители, които са съгласни да я пуснат в манастир и я изпращат с благослов,
тя дължи своето призвание.
Когато прекрачва манастирския праг, на 20 юли
1938 г., първо е настанена за 2 месеца при децата. Тогава я обхваща носталгия и смята,
че сърцето й ще се пръсне от мъка по родителите и бащиния дом. На 18.10.1938 г. я
приемат в общността. И с един замах, мъката и сълзите изчезват. Сестра магистра Амата
Херц замества изцяло родителите в сърцето на девойката. Тя й преподава всеки ден немски
език, и през май 1939 год. с.Станислава полага изпит. Завърва курса и на 15.09. магистрата
я води в София и я записва в немското училище на сестрите викентинки. След 5 години
, през 1944 год. Тя завършва гимназиално образование. Получава диплома 5.48. Заради
бомбардировките учат само до Коледа - разрушени са старата сграда и църквата на сестрите.
През
лятото на 1944 г. подава документи в Института на гр.Шумен. Иска да уча българска
филология, но получава отрицателен отговор. Преди нахлуването на руската войска в
България, сестрите германки от манастира, заминават за своята родина. С тях заминава
и добрата магистра Амата. За с.Станислава настъпва критичен и несигурен момент.
Но
Божието провидение й се притичва на помощ. Сестрите от Бърдарски геран остават в България
и сестра Бенилдис става магистра в общността. След 3 години интензивно обучение мечтата
на сестрата се осъществява и на 6 май 1947 г. става новистка. Получава вместо кръщелното
име Анна, името Станислава. На 8 май 1948 г. полага първите си обети, а на 1 октомври
1951 г. полага и вечни , на празника на Малката Света Тереза на Исус дете. И на двете
тържества концелебрира Н. В. Пр. Мъченикът блажен Евгени Босилков. За нея е щастливо
съвпадение, както сама казва, да бъдат обетите й чути и приети в негово присъствие
и подписани с неговия подпис.
На 15.12.1950 г. в Царевброд се открива психоневрологична
болница и 6 сестри са назначени да работят. Три години и половина работи в канцеларията
при доктор Ал.Данов. После пожелава да премине на длъжността трудотерапевтка и като
такава работих цели 25 години.
Като настоятелка на манастира в Царевброд,
участвува в конференции на висшите настоятелки в Чехия през 1997 г. и в Унгария през
1999 г. Участва същата година и в конференция на Реновабис в Германия. Това за нея
е едно духовно обновление и обогатяване. На тези конференции с.Станислава представя
ситуацията на богопосветените в България през комунистическия режим и след настъпването
на демокрацията.
През 2001 г. е поканена от о.Йосиф Мизера (полски свещеник
францисканец) на първия младежки фестивал, който се проведе в Белозем. На него сестрата
говори пред 160 младежи, свещеници и сестри за свето звание и прави свидетелство пред
младите участници. Призовава Св.Дух с думите: „Св.Душе, давам Ти моя език и Ти говори
с него.” За нея самата е чудо как се леят думите й, без да ги е написала предварително.
В края казва: „Старая се да не изневерявам на моя жених Исус. Аз съм щастлива монахиня
и щастлива бенедиктинка.” За Радио Ватикана, Росица Златева