Словото на Бенедикт ХVІ пред ООН: Коментар на отец Федерико Ломбарди

(26.04.08) Очакваше се в Обединените нации Папата да осъди една или друга от драматичните ситуации на несправедливост или конфликт в света днес. Но не. Това Папата направи и го прави много други пъти, в словото пред Дипломатическото тяло в началото на годината, в посланията за Коледа и Великден, в многобройните апели по различни поводи. Някои очакваха, че ще полемизира с тенденциите в полза на аборта и на противозачатъчните средства разпространени в различни агенции на ООН. Но не. В този случай Папата избра да отправи слово със съвсем друга насока, едно слово върху основите и върху принципите, едно слово, което ще остане във времето, защото това бе най-спешният и най-положителният принос в това седалище. И бе едно слово твърде последователно със специфичната морална власт на Католическата Църква и с цялостното вероучителстване на Бенедикт ХVІ.

Има принципи валидни на универсално ниво за всички мъже и жени от всяко време и под всяко небе. В природата на човека, в достойнството на личността може да се признае и да се прочете основата на един ред, който трябва да бъде зачитан и да се отрази в отношенията и в социалния и политически ред, макар и във форми които винаги трябва да се подобряват и усъвършенстват. Потвърждавайки това, Бенедикт ХVІ оказа на Обединените нации една ценна услуга, защитавайки перманентното значение на Универсалната декларация за правата на човека и намери убеждението и решителността да го направи в християнската и религиозна визия за света. “Ясно е – каза – че правата признати и изложени в Декларацията се отнасят за всеки човек, по силата на общия произход на хората, който остава централната точка на съзидателния промисъл на Бог за света и за историята”. Още веднъж, Църквата постави на разположение на народите, с братското отношение на служене, своя “опит по хуманност”, в полза на справедливостта и на мира.