О.Федерико Ломбарди: папската визита ще допринесе не само за Църквата, а и за американското общество

(22.04.2008) - Свобода, истина, мир, човешки права: това са ключовите думи в апостолическата визита на Папа Бенедикт ХVІ в САЩ, но всички са обединени от евангелската надежда, която бе и темата на това посещение. Това изтъква отец Федерико Ломбарди, директор на Ватиканския пресцентър и директор на Радио Ватикана в интервю след завръщането му във Ватикана.


**********
„Искам да припомня на първо място, че темата на това посещение бе „Христос, нашата надежда”, която бе обединяваща за всички останали послания отправени от Папата в различни посоки: както към американския народ и Католическата църква в страната, така и към Общото събрание на ООН. Смятам, че това бе постигнато и настина бе едно посещение за разгласяване надеждата на всички. Надежда за една голяма нация, която трябва да има достойнство и даде смисъл на своята сила и призвание в съвременния свят. Надежда за една Църква, преминала тежък период през последните години, която днес има нуждата от помирение и нов тласък към бъдещето със съзнанието за своите възможности и отговорности в Универсалната църква. Надежда за Обединените Нации, което означава за всички народи по света, които в светлината на Всеобщата декларация за човешки права, са истинските основи за изграждането на бъдещето. Само Христос може да даде тази надежда на човека в неговата действителност и съдба и му помогне за изграждането на солидни основи на цялото човечество.


Бенедикт ХVІ възхити всички с яснотата на своите думи към Църквата и американското общество, но също така и със смелостта да посрещне трудни въпроси, като скандала с педофилията. Какви плодове може да очакваме от смирения, но категоричен стил на Папата?
Папата посреща проблемите по свой начин, т.е. с лоялност и почтеност, с ясна мисъл и ясно съзнание, но без да избягва трудностите. По този начин посрещна проблема на Католическата църква в САЩ – с чувството за признаване на вината, но със задължението за излекуване на раните и нужната отговорност за бъдещето, за де не се повторят никога повече тези тежки деяния. Този елемент присъства в словото на Папата към Църквата в страната, но посланието на Бенедикт ХVІ се помества в един по-широк контекста: дълга Христовото послание да бъде разпространявано в съвременното общество, да се възвърне красотата и мащабността на призванието на Църквата да възпитава. Онова което американските католици са направили в областта на културата и възпитанието е изключително и затова трябва да го припомним, защото може би в никоя друга нация Католическата църква не е направила толкова много, не само за католиците, а за всички. Именно това Папата отново предложи с голямо доверие в бъдещето. Освен това, Бенедикт ХVІ припомни заслугите на американските католици в хуманитарната дейност към други народи и затова в своята проповед в катедралата St. Patrick призова за един цялостен положителен поглед към Църквата в страната. Употреби и един много красив образен израз: „Когато витража на Църквата се осветли, онзи който е отвътре разбира опита, красотата и големината на Църквата и благодари на Господ, че е част от тази Църква”. И в словата си към младежите Папата съумя да вдъхне ентусиазъм и представи положителната страна и красотата на християнското звание. Смятам, че с всичко това Папата наистина помогна на Църквата в Америка да затвори една срамна страница, както сам той се изрази, за нанесената болка и голямата отговорност към миналото на една малка част от свещениците спрямо цялата Католическата църква в САЩ. Папата почувства в себе си тази Църква и сега може да гледа с голямо доверие в бъдещето, знаейки че има прошка, помирение и голяма способност да се живее християнското призвание.


С какво може да помогне това папско посещение за осмисляне ролята на САЩ в света?
Папата използва една класическа педагогика на Папите, включително и неговия предшественик Йоан Павел ІІ, да говори с авторитет на един цял народ, помагайки му да идентифицира своите корени, ценности и своето историческо призвание. Бенедикт ХVІ изтъкна на американци техните характеристики за съжителство между различни народи и култури в изграждането на демокрацията и на една човешка общност, която сама по себе си може да стане послание за мир и свобода. Една свобода основана на признаването на Бога Създател, откъдето произлизат основните ценности на човешката личност, като Божи образ. Президентът Буш и Дик Чейни признаха на Папата тази способност да изтъква положителните черти на един народ и да направи от това едно голямо послание. Това показва, че американци, чрез своите държавници признават че Католическата църква и Папата са достойни събеседници, които помагат на страната и на нейния народ да преоткрият най-доброто у себе си”.