Папата в “Catholic University of America“ във Вашингтон:Свидетелствайте католическата идентичност и разпространявайте истината

(18.04.2008) -Вчера следобед в “Catholic University of America“ във Вашингтон се състоя срещата между Папата и представители на католическите академични среди. Това е единствения католически университет в САЩ, който издава дава дипломи по канонично право, философия и теология. Основан е през 1807г. като след дипломен център за формация, по-късно превърнат в университет. Университетът предлага над 80 курса по обучение, а в него се обучават 6000 студенти от цялата страна. Папа Йоан Павел ІІ посети “Catholic University of America“ през 1979г. при своето първо посещение в САЩ. Срещата се проведе в залата за конференции в присъствието на 235 ректори на католически университети и колежи, както и 195 диоцезални ръководители, доценти и студенти. Централно място в папското слово зае идентичността на съвременното католическо образование в контекста на „кризата на истината” и „кризата на вярата”, както и конкретните задачи в мисията на Църквата и „компетентното свидетелство” на вярата в католическите учебни заведения.


*********
„Възпитанието е съставна част от мисията на Църквата в разгласяване на Благата вест - каза Папата. Всяка една католическа възпитателна институция е място за среща с живия Бог, който чрез Исус Христос откровява преобразуващата сила на Своята любов и истина”.


Папата поясни, че динамиката на личната среща и християнското свидетелстване е съставна част от дяконията на истината, която Църквата упражнява сред човечеството. Божието Откровение, допълни Светия Отец, предлага на всяко човешко поколение възможността да открие крайната истина за своя собствен живот и за края на историята. От друга страна, „във всяка човешко същество е заложено изконното желание да познае истината за смисъла на живота”. Бенедикт ХVІ нарече този взаимен процес „движение от „Аза” към „ние”, който прави субекта част от Божия народ”. Тази „динамика на общностната идентичност - или към кого принадлежа – вдъхва живот на характера и темперамента (ethos) на нашите католически институции”. Оттук и заключението на Папата:
 
„Идентичността на една католическа институция не се съдържа в броя на католическите студенти. Това е въпрос на убеждението - вярваме ли наистина, че само в тайната на превъплътеното Божие слово, може да се открие тайната на човека? Готови ли сме да отдадем нашия интелект, воля, ум и сърце на Бог? Приемаме ли истината, откровена ни чрез Христос? Може ли в католическите университети вярата да бъде „докосната”? Даваме ли нейния жив израз в литургията и в тайнствата чрез медитации и молитва, чрез милосърдието и чрез насърчаване към справедливост и зачитане на Творението? Само по този начин можем действително да свидетелстваме смисъла за нас самите и за това в което вярваме”.


Само в тази перспектива, допълни Бенедикт ХVІ, може да се признае, че „съвременната „криза на истината” се корени в „кризата на вярата”, която днес се забелязва у много хора, които изпитват трудност да се повеят на Бог. За Папата това е „комплексен феномен”, който заслужава дълбоко и продължително внимание.
 
“В старателните ни усилия да обвържем интелигентността на нашите младежи, може би пренебрегнахме тяхното желание. Впоследствие, с тревога забелязваме че понятието за свобода е изкривено. Свободата не е възможност за освобождаване от задължение, а възможност да се ангажираш за нещо – едно участие на самата човешка същност. Истинската свобода никога не може да бъде достигната от човека, ако той се отдалечава от Бог”.


В тази посока са насочени и мисионерските усилия на Църквата, допълни Папата, която черпейки от Божественото знание, хвърля светлина за основата на човешкия морал и етика, за да може човечеството да достигне истината.
 
„Католическата църква ще продължава да подкрепя моралните категории за справедливо и несправедливо, без които надеждата може да изчезне и да отстъпи място на студените прагматично-утилитаристични пресмятания, които свеждат човека до пионка в една идеална игра. Затова дяконията на истината придобива по-висок смисъл в обществата в които секуларистичната идеология поставя клин между истина и вяра”.


Именно това разделение, поясни Папата, доведе до тенденцията за уеднаквяване на истина и познание и придобиването на позитивистично мислене, което отхвърля метафизиката и отрича основите на вярата и нуждата от морален поглед.
 
„Истината е повече от познанието: познанието на Истината води до откриването на доброто….Тя преминава комуникацията на фактите и на „информативната истина”, тъй като истината на Евенгелието, която е съзидателна и способна да променя живота е „проникваща истина”.


С тази истина християнските възпитатели могат да „освободят младежите от ограниченията на позитивизма и събудят тяхната възприемчивост към истината за Бог и Неговата добрина” и им помогнат за формирането на едно съзнание „обогатено от вярата, което разкрива хоризонта към вътрешния мир и уважението към другите”. Заедно с това християнските възпитатели трябва да предадат на своите деца и ученици „важното трансцедентно измерение на човешката личност”, особено в съвременния релативистичен контекст в който човека е крайната мярка и критерий за самия себе си. В подобен релативъзъм целите на образованието неизбежно биват снижени:
 
„Днес забелязваме известна плахост към категорията на доброто и необмислено търсене на новости, като реализация на свободата…Особено обезпокояващо е свеждането на деликатната област на сексуалното възпитание до управление и контрол на „рисковете”, което отнема красотата на семейната любов”.

 
В края на словото си Папата призова за „компетентно християнско свидетелство в католическите университети и училища” и подчерта голямата стойност на „академичната свобода”. По силата на тази академична свобода, преподаватели и студенти са призвани да търсят истината и отстояват католическата идентичност и мисия на Университета.