Папата в ООН: Човешките права са мярката за мира и общото благо между хора, общности
и нации
(18.04.2008) - За мира и световния ред не са достатъчни законите на институциите,
нито глобализацията, а вътрешно убеждение и лична отговорност, базирани на ония закони
вписани в човешката природа. За това голям принос може да даде религията и Католическата
църква, които не са препятствие или ограничение и чиито усилия са насочени към развитието
на човешката личност, общото благо и мирното съжителство между хора, общности и народи.
Отказ от релативизма, оскърбяващ човешкото достойнство и отказ от науката и ония
технологии, заплашващи живота и природата. Мирът и свободата са неделими от Бог.
Това е общото послание на Папа Бенедикт ХVІ, което произнесе от трибуната на ООН и
което в по-голямата си част бе посветено на човешките права, включително и религиозната
свобода, по случай 60 –та годишнина на Всеобщата декларация за човешките права.
При влизането в залата Бенедикт ХVІ бе аплодиран от присъстващите представители на
държавите –членки на ООН.
******** В обръщението си към председателя
на Общото събрание, македонския дипломат Сърджан Керим и генералния секретар Бан
Ки-мун, Папата благодари за поканата да посети световната организация, а след това
и представителите на държавите-членки на ООН. Бенедикт ХVІ веднага припомни целите
и мисията на световната организация, която според Хартата на ООН е „център за хармонизиране
действията на нациите в преследване на общи цели”. Също така и думите на Папа Йоан
Павел ІІ по повод 50-та годишнина от основаването на организацията, че „ООН трябва
да бъде морален център в който всички нации по света се чувстват в свой дом, развивайки
общото съзнание за едно „семейство от народи”. Сред основните принципи на организацията
Папата подчерта „желанието за мир, търсенето на справедливост, зачитане на човека,
сътрудничеството в хуманитарната област - въпроси, които неговите предшественици
Павел VІ и Йоан Павел ІІ, са изтъкнали от същата световна трибуна и които Католическата
църква и Светия Престол следят с внимание и интерес, тъй като смятат , че „проблемите
и конфликтите по света да бъдат предмет на общо регламентиране”.
„Обединените
нации превъплъщават стремежа за една по-висша степен на международна ориентация, вдъхновени
и управлявани от принципа на субсидарности поради това готовност да
отговори на въпросите на човешкото семейство, чрез международни правила и структури
в състояние да хармонизират ежедневния живот на народите”. Това е още по важно във
време, когато се чувства „очевидния парадокс за един многостранен консенсус, който
продължава да се намира в криза поради нейното подчинение на решенията на малцина,
докато проблемите на света изискват решения в колективна форма от страна на международната
общност”.
Папата подчерта нуждата „всички международни представители
да действат заедно и демонстрират готовност да действат с добра воля в съгласие със
закона и насърчават солидарността към най-бедните райони на планетата. Особено към
Африка и други региони, „които са в периферията на цялостното развитие и затова чувстват
негативните ефекти на глобализацията”. В името на свободата, подчерта Папата, трябва
да има връзка между права и задължения към която всеки човек е призван да поеме лична
отговорност за своя избор”.
В контекста на международните отношения Бенедикт
ХVІ засегна и важния въпрос за прилагането на някои действия свързани с научните изследвания
и нови технологии:
„Въпреки огромната полза за човечеството от научните
изследвания – изтъкна Папата – някои аспекти на тяхното прилагане представляват ясно
нарушение на реда на сътворението, дотам за да се противоречи на сакралния характер
на живота, на самия човек и семейство на което се отнема естествената идентичност.
По същия начин международното действие, имащо за цел защитата на околната среда и
различните форми на живот на земята, не трябва да гарантират само рационалната употреба
на технологиите и науката, а да преоткриеистинския образ на Творението”.
Папата
посочи още един важен принцип в международните отношения: отговорността за защита,
който все повече се превръща в характеристика за активността на Обединените Нации:
„Всяка
държава има приоритетния дълг да защитава своето население от тежки и продължителни
нарушения на човешките права, както и от хуманитарни кризи, предизвикани от природата
или човека. Ако държавите не са в състояние за такава защита, международната общност
трябва да се намеси с юридически средства, предвидени от Хартата на ОН и други международни
инструменти. Действията на международната общност и нейните институции, предполагащи
зачитане на принципите които са в основата на международния ред, никога не трябва
да бъде тълкувана като нежелано налагане и ограничаване на суверенитета. Точно обратното,
незаинтересоваността или липсата на такова действие нанасят реални щети.Това
от което има нужда е дълбоко проучване на начините за превенция и контрол на конфликтите,
използвайки възможните дипломатически пътища и отдавайки внимание и на най-малките
знаци за диалог или желание за помирение”.
Папата отдели специално внимание
на 60-та годишнина от подписването на Всеобщата декларация за човешките права, която
е основа и цел на отговорността за защита. Бенедикт ХVІ посочи, че признаването на
религиозния фундамент е необходимост за тяхната универсалност и защита, независимо
от социално-политическите условия и контекст. Заедно с това подчерта, че „универсалността,
неразделимостта и взаимозависимостта на човешките права са гаранция за защитата на
човешкото достойнство”.
„Признатите и посочени в Декларацията права
– изтъкна Св.Отец – биват прилагани към всеки, предвид общия произход
на човека, който остава връхната точка в Божия план за света и историята. Тези права
се базират на естествения закон изписан в човешкото сърце и присъстващ в различните
култури и цивилизации. Отделянето на човешките права от този контекст, би означавало
ограничаване на тяхната среда и отстъпване пред релативистичните концепции, според
които смисълът и интерпретацията на правата може да се изменя, а тяхната универсалност
отречена в името на културни, политически и социални контексти и дори поради религиозни
различия. Никога не трябва да се позволява това широко разнообразие от гледни точки
да затъмни факта, че не само правата са универсални, а също и човешката личност, която
е техен субект”.
В тази светлина Бенедикт ХVІ посочи появата на нови
ситуации в които се търси връзката с нови права, „затова способността от разграничаване
на доброто от злото става още по-важна в контекста на изискванията и поведението на
хора, общности и народи”. Това разграничаване показва как крайната отговорност на
отделни държави с техните институции към въжделенията на хора, общности и народи може
понякога да има последствия, които изключват възможността за един ред, зачитащ достойнството
и правата на човека.
В този контекст, Бенедикт ХVІ посочи, че „Обединените
Нации са призвани да подкрепят междурелигиозния диалог, както диалога в другите области
на човешката дейност”. От друга страна, „ ОН могат да разчитат на резултатите от този
диалог между религиите и извлекат плодове от приноса на вярващите за общото благо”.
Освен това, „задача на Обединените нации е да предложат една визия на вярата, но не
като израз на нетолерантност, дискриминация и конфликт, а като цялостен респект на
истината, съжителството, правата и помирението”. „Човешките права
– допълни Папата – трябва да включват правото на религиозна свобода, включително
като израз на едно измерение, което е същевременно индивидуално и обществено, една
визия която демонстрира единството на личността, заедно с ясното разграничаване на
гражданина и вярващия”.
Папата припомни, че дейността
на ОН гарантира пространство за религиозното виждане в общественото пространство,
включително култа, образованието, разпространяването на информация, както и свободата
за избор и изповядване на една религия: „Недопустимо вярващите да
подтиснат една част от себе си – своята вяра – за да бъдат активни граждани. Бог никога
не трябва да бъде отхвърлян, за ползването на собствените права”.
Свързани
с религията права, продължи Папата, имат нуждата да бъдат защитени, ако бъдат смятани
за противоречие с преобладаваща идеология или с позицията на религиозно мнозинство
от изключителен характер. „Гаранцията за религиозна свобода
не може да бъде ограничена до свободното упражняване на култа, а точно обратното:
трябва да бъде смятана като част от общественото измерение на религията, което означава
да се даде възможността на вярващите да дадат своя принос в изграждането на социалния
ред”.
Папата допълни, че това вече се прави чрез широката мрежа
от инициативи на университетите, научните институти, училищата, медицинските и емигрантски
центрове и хуманитарните организации. „Отказът да се признае този принос към обществото,
който се корени в религиозното измерение и в търсенето на Абсолютното, би привилегировал
индивидуалистичния подход и би фрагментирал единството на човешката личност”.
В
края на словото си Папата потвърди желанието на Католическата църква да даде своя
принос към ООН, която има за цел да бъде в служба на човешкото семейство. Това се
осъществява чрез международната дейност на Светия Престол в етическата и моралната
сфера и чрез свободната дейност на отделните католици. Светият Престол, увери Бенедикт
ХVІ, винаги е участвал в събранията на нациите, демонстрирайки по този начин своя
специфичен характер като субект в международната област. По този начин Светия Престол
предлага своя принос, съобразно международните закони, помага за тяхната дефиниция
и се придържа към тях.
"Обединените Нации – завърши Папата – остават
привилегировано място в което Църквата отдава своя опит „по хуманност”, придобит
в историята на народите от всяка раса и култура, и го предлага на всички членове на
международната общност. Този опит и дейност, насочени към придобиване свободата на
всеки вярващ, имат за цел да се увеличи защитата на човешките права”.
Бенедикт
ХVІ завърши словото си с поздрави на различни езици: Peace and Prosperity
with God’s help!
Peace and Prosperity with God’s
help!
Paix et prospérité, avec l’aide de Dieu!
Paz
y prosperidad con la ayuda de Dios!
Арабски::
Selämun
wua is dihārun biaunnilläh!
سَلامٌ
وَإزْدِهَارٌ بعَوْن ِ الله ِ!
Китайски:
In
dso tien tschu de bāndso | jüen dadschia | de
schiān ping an che fān rong.