Папата отговаря на въпроси на американските епископи

(17.04.08) Дългата среща между Папата и американските епископи в националното светилище, Непорочно зачатие, приключи със серия от въпроси към Папата: за важната роля на евангелизацията на културата, трудността за разбиране на истинския смисъл на Христовото спасение, стойността на личната молитва и как да се помогне на новите поколения, за да се вслушат в Божието слово и разберат своето призвание. По повод рождения ден на Папата, архидиоцеза на Вашингтон му дари чек от 850 хил. долара, които да бъдат употребени в помощ на бедните. Дарението бе връчено лично от председателя на епископската конференция, Френсиз Джордж, а от своя страна Бенедикт ХVІ отбеляза, че „това е хубав и убедителен пример за истината на вярата, тъй като истината се демонстрира чрез милосърдието”.

1. Въпрос за неговата лична оценка за предизвикателствата на секуларизма, който се засилва в обществения живот и за релативизма в интелектуалния живот, както и неговите препоръки как да се отговори на предизвикателствата

 
“Не е достатъчно да се разчита на една традиционна религиозност и да се държим като че ли всичко е нормално, докато нейните основи биват бавно разяждани. Един сериозен ангажимент в областта на евангелизацията не може да се абстрахира от дълбокия анализ на предизвикателствата, които Евангелието има пред себе си в съвременната американска култура. … Секуларизмът в Америка поставя един особен проблем: той позволява да се вярва в Бог и зачита обществената роля на религията и на Църквите, в същото време обаче свежда религиозното вярване до минималното общо наименование. Вярата става пасивното приемане, че някои неща “там отвън” са истински, но без практическа значимост за всекидневния живот. Резултатът е растящото разделение на вярата от живота: животът “като че ли Бог не съществува… Убеден съм, че нуждата е още по-добре да се разбере връзката между Евангелието и природния закон от една страна и преследването от друга страна на истинското човешко благо, въплътено в гражданския закон и в личните морални решения.

2. Друг въпрос, който беше зададен от епископите се отнася до мълчаливия процес, чрез който католиците изоставят религиозната практика, отдалечавайки се от участието в литургия и от идентифицирането с Църквата.
В отговора си Папата посочи, че едно от големите предизвикателства стоящи пред Църквата в страната е да се съхрани католическата идентичност основана не толкова върху външни елементи, колкото до начина на мислене и действие вкоренено в Евангелието и обогатено от живата традиция на Църквата. Темата обхваща фактори като религиозния индивидуализъм и скандала. Вярата, предупреди Бенедикт ХVІ, не може да оцелее ако не е подхранвана, ако не “действа чрез любов. Ако днес хората са затруднени да срещнат Бог в нашите църкви, означава че нашата проповед може би е “загубила солта”. Може би това се дължи на факта, че мнозина са забравили или дори никога не са се научавали да се молят във и със Църквата. Християнската вяра, подчерта Светият Отец, е по същество църковна, и без живата връзка с общността, вярата на индивида няма никога да израсне до зрелостта.
 
Папата се спря се и на проблема за “процеса на изоставянето” на религиозната практика:
На първо място, посочи Бенедикт ХVІ, става все по-трудно в западните общества да се говори по смислен начин за “спасение”. А всъщност, спасението – освобождаването от действителността на злото и дара на един нов и свободен живот в Христос – е в самата сърцевина на Евангелието. Трябва да преоткрием нови и убедителни начини за разгласянето на това послание и да разбудим жаждата за тази пълнота, която само Христос може да даде.

На второ място, продължи СВетия Отец, трябва с тревога да признаем почти пълното затъмнение на есхатологичното чувство в много от нашите традиционно християнски общества. Вярата и надеждата да вдъхновението и основата на нашите усилия, за да се подготвим за идването на Божието царство. В християнството, подчерта, не може да има място за една частна религия: Христос е Спасителят на света и като членове на неговото Тяло и участници в неговата пророческа, свещеническа и царствена мисия, не можем да разделяме нашата любов към Него от дълга да градим Църквата и да разширяваме Царството. В мярката, в която религията става едно чисто частно дело, тя губи самата своя душа.

3. Въпорс към Папата да изрази своята оценка за спада на религиозните звания:.
"Нека бъдем искрени, отговори Папата: способността да се насърчават званията за свещенически и монашески живот е един сигурен знак за здравето на една местна Църква... Бог продължава да зове младите, но от нас зависи да насърчим всеотдайния и свободен отговор на този повик... Често пъти мисля, че молитвата е единственият ефикасен аспект на званията, който често пъти забравяме или подценяваме!

Не говоря само за молитвата за звания. Самата молитва, родена в католическите семейства, подхранвана от програми за християнско формиране , подсилена от благодатта на Тайнствата, е главното средство посредством което можем да познаем волята на Бог за нашия живот... Програмите и проектите имат своето място, но разпознаването на едно звание е преди всичко плод на интимния диалог между Господа и неговите последователи. Младежите, ако умеят да се молят, могат да познаят как да отговорят на Божия повик.

На кандидатите, днес повече от всякога трябва, да се предлага една добра интелектуална и човешка подготовка, от която да бъдат в състояние не само да отговорят на реалните въпроси и на нуждите на съвременниците, но и да затвърдят и да постоянстват в званието посредством един ангажимент траещ за цял живот.... Мисля, че от опит знаете, колко много ваши братя свещеници са щастливи в своето призвание... За всички нас е нужно да изоставим стерилните разделения, несъгласията и предубежденията и да слушаме заедно гласа на Духа, който води Църквата към едно бъдеще на надежда. Всеки от нас знае колко е важно свещеническото братолюбие в собствения живот; то не е само едно ценно притежание, но също и един огромен източник за обновление на свещенството и за израстването на нови звания".