Папата отговаря на въпроси на американските епископи
(17.04.08) Дългата среща между Папата и американските епископи в националното светилище,
Непорочно зачатие, приключи със серия от въпроси към Папата: за важната роля на евангелизацията
на културата, трудността за разбиране на истинския смисъл на Христовото спасение,
стойността на личната молитва и как да се помогне на новите поколения, за да се вслушат
в Божието слово и разберат своето призвание. По повод рождения ден на Папата, архидиоцеза
на Вашингтон му дари чек от 850 хил. долара, които да бъдат употребени в помощ
на бедните. Дарението бе връчено лично от председателя на епископската конференция,
Френсиз Джордж, а от своя страна Бенедикт ХVІ отбеляза, че „това е хубав и убедителен
пример за истината на вярата, тъй като истината се демонстрира чрез милосърдието”.
1.
Въпрос за неговата лична оценка за предизвикателствата на секуларизма, който
се засилва в обществения живот и за релативизма в интелектуалния живот, както и неговите
препоръки как да се отговори на предизвикателствата
“Не
е достатъчно да се разчита на една традиционна религиозност и да се държим като че
ли всичко е нормално, докато нейните основи биват бавно разяждани. Един сериозен ангажимент
в областта на евангелизацията не може да се абстрахира от дълбокия анализ на предизвикателствата,
които Евангелието има пред себе си в съвременната американска култура. … Секуларизмът
в Америка поставя един особен проблем: той позволява да се вярва в Бог и зачита обществената
роля на религията и на Църквите, в същото време обаче свежда религиозното вярване
до минималното общо наименование. Вярата става пасивното приемане, че някои неща “там
отвън” са истински, но без практическа значимост за всекидневния живот. Резултатът
е растящото разделение на вярата от живота: животът “като че ли Бог не съществува…
Убеден съм, че нуждата е още по-добре да се разбере връзката между Евангелието и природния
закон от една страна и преследването от друга страна на истинското човешко благо,
въплътено в гражданския закон и в личните морални решения.
2. Друг
въпрос, който беше зададен от епископите се отнася до мълчаливия процес, чрез
който католиците изоставят религиозната практика, отдалечавайки се от участието в
литургия и от идентифицирането с Църквата. В отговора си Папата посочи, че
едно от големите предизвикателства стоящи пред Църквата в страната е да се съхрани
католическата идентичност основана не толкова върху външни елементи, колкото до начина
на мислене и действие вкоренено в Евангелието и обогатено от живата традиция на Църквата.
Темата обхваща фактори като религиозния индивидуализъм и скандала. Вярата, предупреди
Бенедикт ХVІ, не може да оцелее ако не е подхранвана, ако не “действа чрез любов.
Ако днес хората са затруднени да срещнат Бог в нашите църкви, означава че нашата проповед
може би е “загубила солта”. Може би това се дължи на факта, че мнозина са забравили
или дори никога не са се научавали да се молят във и със Църквата. Християнската вяра,
подчерта Светият Отец, е по същество църковна, и без живата връзка с общността, вярата
на индивида няма никога да израсне до зрелостта. Папата
се спря се и на проблема за “процеса на изоставянето” на религиозната практика: На
първо място, посочи Бенедикт ХVІ, става все по-трудно в западните общества да се
говори по смислен начин за “спасение”. А всъщност, спасението – освобождаването от
действителността на злото и дара на един нов и свободен живот в Христос – е в самата
сърцевина на Евангелието. Трябва да преоткрием нови и убедителни начини за разгласянето
на това послание и да разбудим жаждата за тази пълнота, която само Христос може да
даде.
На второ място, продължи СВетия Отец, трябва с тревога да признаем почти
пълното затъмнение на есхатологичното чувство в много от нашите традиционно християнски
общества. Вярата и надеждата да вдъхновението и основата на нашите усилия, за да се
подготвим за идването на Божието царство. В християнството, подчерта, не може да има
място за една частна религия: Христос е Спасителят на света и като членове на неговото
Тяло и участници в неговата пророческа, свещеническа и царствена мисия, не можем да
разделяме нашата любов към Него от дълга да градим Църквата и да разширяваме Царството.
В мярката, в която религията става едно чисто частно дело, тя губи самата своя душа.
3. Въпорс към Папата да изрази своята оценка за спада на религиозните
звания:. "Нека бъдем искрени, отговори Папата: способността да се насърчават
званията за свещенически и монашески живот е един сигурен знак за здравето на една
местна Църква... Бог продължава да зове младите, но от нас зависи да насърчим всеотдайния
и свободен отговор на този повик... Често пъти мисля, че молитвата е единственият
ефикасен аспект на званията, който често пъти забравяме или подценяваме!
Не
говоря само за молитвата за звания. Самата молитва, родена в католическите семейства,
подхранвана от програми за християнско формиране , подсилена от благодатта на Тайнствата,
е главното средство посредством което можем да познаем волята на Бог за нашия живот...
Програмите и проектите имат своето място, но разпознаването на едно звание е преди
всичко плод на интимния диалог между Господа и неговите последователи. Младежите,
ако умеят да се молят, могат да познаят как да отговорят на Божия повик.
На
кандидатите, днес повече от всякога трябва, да се предлага една добра интелектуална
и човешка подготовка, от която да бъдат в състояние не само да отговорят на реалните
въпроси и на нуждите на съвременниците, но и да затвърдят и да постоянстват в званието
посредством един ангажимент траещ за цял живот.... Мисля, че от опит знаете, колко
много ваши братя свещеници са щастливи в своето призвание... За всички нас е нужно
да изоставим стерилните разделения, несъгласията и предубежденията и да слушаме заедно
гласа на Духа, който води Църквата към едно бъдеще на надежда. Всеки от нас знае колко
е важно свещеническото братолюбие в собствения живот; то не е само едно ценно притежание,
но също и един огромен източник за обновление на свещенството и за израстването на
нови звания".