Бенедикт ХVІ: Европа не може да преоткрие своята истинска идентичност без да признае своите християнски корени

(09.04.08) Един човек, който със своето известно “Правило” даде живот на един духовен кипеж, дал навремето на Европа “една нова духовна и културна идентичност” основана върху християнската вяра. Така Папа Бенедикт описа свети Бенедикт от Норча, на когото посвети катехизиса по време на днешната обща аудиенция, провела се на площад Свети Петър. И днес, както по времето на свети Бенедикт – каза Папата – Европа е в търсенето на една идентичност, която не може да не се опира на тези древни християнски корени, положени в континента от бенедиктинското монашество.

**********
Европа от пети век, Европа от двайсети век. Първата, след рухването на обединителната система наложена й от римската империя, болезнено търсеща да намери една своя нова идентичност. Втората, разтърсена от две световни войни и от рухването на тоталитарните идеологии, вървяща уморена от години наред към една своя нова обединителна физиономия. Тези две противоположни исторически представи за облика на Европа имат един общ корен, християнският, който именно преди 1500 години 50-годишният отшелник Бенедикт, станал монах, решава да “разпространи” в целия континент, защото пожела да даде на своя личен съзерцателен избор на Бог един траен публичен и църковен облик. Тези древни корени – заяви Бенедикт ХVІ – говорейки и днес за големите фигури на Църквата от първите векове – са също така модерните корени на нашата Европа, която рискува без “виталната лимфа” на Бог, да изпадне в утопията на самоизкуплението:

“Днес Европа – току-що излязла дълбоко ранена от един век на две световни войни и след рухването на големите идеологии, явили се като трагични утопии – търси своята собствена идентичност. За да създаде едно ново и трайно единство, са нужни важни политически, икономически и юридически инструменти, но е нужно също така да се насърчи едно етическо и духовно обновление, черпещо сили от християнските корени на континента, в противен случай Европа не може да бъде преизградена”.

Две големи заслуги на свети Бенедикт – покровител на Европа по желание на Папа Павел VІ от 1964 г., а също и “покровител на неговия понтификат, както го окачестви сам Папата в началото на катехизиса, припомняйки неговия живот и мисия:

“Делото на светеца и по-специално на неговото Правило се явиха като носители на един автентичен духовен фермент, който промени в течение на вековете лика на Европа, насърчавайки след падането на политическото единство създадено от римската империя, един нов духовен и културен съюз, този на християнската вяра споделяна от народите на континента. Именно така се роди действителността, която ние наричаме ‘Eвропа’”.

Преди да упражни със своите манастири онова “фундаментално влияние за развитие на цивилизацията и културата на Европа”, Бенедикт се ражда като човек на дълбоката молитва. Малко преди да се осъществи идеята за Монтекасино, бъдещият светец се оттегля в една пещера в Субиако. С ясното съзнание за християнската вяра, която щеше да го подкрепи, той разбира че преди всичко трябва да се научи на самовладение. В контраста с “лесното и егоцентрично самореализиране, често пъти възхвалявано днес”, подчерта Папата, свети Бенедикт откри за себе си преди всичко смирението в търсенето на връзката с Бог:

“Без молитва няма живот с Бог. Но духовността на Бенедикт не бе извън действителността. В безпокойството и объркаността на своето време, той живееше под погледа на Бог и именно така не губеше от поглед задълженията на всекидневния живот и човека с неговите конкретни нужди. Живеейки Бог той разбра действителността на човека и своята мисия”.

Конкретни нужди, които намират синтез в известното Правило “молитва и труд” написано преди 15 века и все още, отбеляза Бенедикт ХVІ, “изненадващо модерно”:

“Бенедикт определя Правилото като ‘минимално, само за началото’; в действителност то предлага полезни указания не само за монасите, но и за всички които търсят един водач в своя път към Бог. Чрез своята мярка, хуманност и умерено разграничаване между същественото и второстепенното в духовния живот, то успя да запази своята осветителна сила и до днес”.
 
В края на аудиенцията на Папата бе подарено едно копие от Фундаменталната Теология, плод на петгодишен усилен икуменически труд от страна на шестима теолози католици от Папския Латерански университет и лютерани от университета в Тюбинген, Германия. Озаглавен “Основа и обективно измерение на вярата. Според римската католическа доктрина и лютеранската евангелистка”, творбата бе представена на 7 април в Тюбинген, а днес в Папския Латерански университет. Един красноречив подарък за Папата, защото на тогавашния кардинал Йозеф Ратцингер, префект на Конгрегацията за Доктрина на вярата, се дължи началото на теологичния диалог, продължен след това от кардинал Анджело Скола – тогава ректор на Папския Латерански университет – и накрая завършил със създаването на работната група редактирала творбата.