Папата посети римската базилика „Св.Вартоломей”, за да отдаде почит към мъчениците за вярата през ХХ век

(07.04.2008) - Възпоменание и поклон пред свидетелите на християнската вяра през ХХ век: с този дух Папа Бенедикт ХVІ се отправи днес следобед в римската базилика „Св. Вартоломей”, на Тиберийския остров в римската столица, където се намира меморила на мъчениците за вярата. Папата бе посрещнат от кардинал викария, Камило Руини и ръководителите на Общността „Св.Егидий” на която през 1993г. Папа Йоан Павел ІІ повери духовното съхранение на базиликата Св.Вартоломей. Сред тях основателя на Общността, проф. Андрея Рикарди и нейния председател, проф. Марко Импаляцо. Церемонията протече във формата на Литургия на Словото, пред голяма икона поставена на олтара, изобразяваща свидетелството на християнските мъченици от петте континента. В проповедта си Бенедикт ХVІ нарече посещението си „поклонничество в памет на мъчениците на ХХ в.

Папата се помоли пред шесте параклиса в базиликата, възпоменаващи християните проляли кръвта си за Господа”: жертвите на тоталитарния комунизъм, сред които и Блажен Евгени Босилков; нацизма; убитите в Латинска Америка; жертвите в Азия, Океания и Близкия Изток, както и на гражданските войни в Испания и Мексико. Бенедикт ХVІ припомни думите на своя предшественик Йоан Павел ІІ, казани за новите мъченици по време на икуменическото честване пред Колизеума за Големия 2000 Христиняски Юбилей: „тези наши братя и сестри във вярата изобразяват една голяма фреска от християнството на ХХ в.. една фреска на Блаженствата, живяни до саможертвата на пролятата кръв”.


„Привидно – каза Папата - изглежда че насилието, тоталитаризмите, преследванията и сляпата бруталност са по-силни и карат да замлъкне гласа на свидетелите на вярата, които по човешки могат да бъдат смятани като загубили в историята. Но Възкръсналия Исус озарява тяхното свидетелство и така разбираме смисъла на мъченичеството”. Бенедикт ХVІ припомни думите на Тертулиян , че смъртта на мъчениците е семе за нови християни”. „В поражението и унижението на страдалците заради Евангелието - допълни Папата – действа една сила, която света не познава: „Кога съм немощен, тогава съм силен” (2 Кор. 12,10). Това е силата на беззащитната и победоносна любов, дори когато изглежда победена. Това е силата, която предизвиква и побеждава смъртта”.


„Дори ХХІ век – подчерта Бенедикт ХVІ – започна под знака на мъченичеството. Колко християни са маята, светлината и солта на земята, както Исус, и стават обект на преследвания; както Него те са „знак на противоречие”. Братското съжителство, любовта, вярата, помощта към малките и бедните, които са знак за съществуванието на християнската общност, предизвикват понякога враждебно насилие. Колко полезно е тогава да погледнем светлото свидетелство на онези, които са ни предшествали в героичната вярност, достигайки до мъченичеството!”.

В края Папата насърчи членовете на Общността „Св.Егидий” да бъдат „строители на мира и помирението между враждуващите по между си”, като подхранват своята вяра във вслушването и медитацията на Божието Слово и с всекидневна молитва”, а приятелството с Христос да бъде „извор за взаимната любов”.
*********


Иконата
Лично Папа Йоан Павел ІІ пожела да свърже базиликата Свети Вартоломей с паметта на героичните “свидетели” на вярата от миналия век. С икуменическа служба отслужена на 12 октомври 2002 г. от кардинал Камило Руини, в присъствието на румънския православен Патриарх Теоктист, базиликата бе провъзгласена за “мемориал на новите мъченици от ХХ век”.


Църквата, която съхранява в своите помещения близо 13 000 свидетелства на мъченици т ХХ век, е обогатена с икона посветена на новите мъченици и поставена на главния олтар. Представлява множеството описано от апостол Йоан в Откровението. В горната част е изобразен Христос обкръжен от ангели; в страни са отправени радостно към Него две редици мъченици предшествани от Дева Мария и евангелист Йоан. Представени са Петър и Андрей –Източната и Западната Църкви, Йоан Кръстител и Павел, но също така свети Вартоломей и Адалберт, чиито реликви се съхраняват в базиликата. Не липсват и две деца мъченици, припомнящи многобройните малки жертви на насилието, минало и настояще. В долната част на горната редица според видението на Откровението, два ангела разпъват шатрата на Бог над човеците, върху която е написано “През голямо страдание”, което служи за заглавие на цялата композиция. Земята – обиталище на Бог редом до човека – заема централната част на иконата и има вид на един лагер с бодлива тел и прегради и има архитектурните черти на една голяма базилика с Кръста, запалена пасхална свещ, а в средата е поставена Библията отворена на страницата на молитвата на Исус за единение: “Всички да бъдат едно” (Йо 17,21).

В ляво е представена Източната Църква, чрез фигурите на някои нейни свидетели: Московският Патриарх Тихон, сръбският Гаврил и руската православна монахиня Майка Мария, загинала в концлагера в Равенсбрук. Също в лагера, но от дясната страна различаваме мъчениците на Западната Църква: българският католически епископ Евгени Босилков, италианският доминиканец Джузепе Джироти и евангелисткият теолог Дитрих Бонхофер; групата включва и кармелитаните Титус Брандсма и Едит Щайн, еврейка приела католическата вяра. В центъра на надписа “Христос казва: Аз съм светлината на света” се различава реформисткият пастор Паул Шнайдер, наречен “проповедникът от Бухенвалд” заради всекидневното проповядване на Словото Божие от концлагера, където е бил затворен.


В долната част на иконата е представен град с рухнали стени, символизиращ нарушеното мирно съжителство между народите и религиите; сцени и отделни фигури излагат страданието на цели групи и етноси, свойствено на мъченичеството от ХХ век. Такъв е случаят на арменците в Турция, избити масово по време на Първата световна война. Иконата припомня техните страдания чрез жертвата на католическия епископ Андрея Челебян, убит с камъни заедно със свещениците и верните от неговия диоцез.


По-надолу един войник чупи с приклада на пушката олтара на една църква. Редом до него са представени свидетелите на антирелигиозни преследвания, довели до разрушението на християнски църкви и джамии. Отец Щиекен Курти, разстрелян в Албания защото е кръстил едно дете, индонезийският йезуит Тарчизиус Деванто, убит в Източен Тимур, един руандец убит със семейството му в църквата, където е намерил убежище по време на геноцида от 1994 г., един православен монах и една латиноамериканска жена която прикрива с тялото си своето дете.


В лявата част на иконата от центъра надолу е представена темата “комуникация на Евангелието”, докато сцената под нея представя полския францисканец Максимилиан Колбе в лагера Освиенцим и други “мъченици на любовта”. Сред тях монахините умрели през 1995 г. в Африка редом до болните от Ебола. Един мъж молещ се на колене припомня Китай и страданията на китайските затворници; един ангел събира в една литургична чаша сълзите на затворника, така както ангелът бе утешил Исус в Гетсиманската градина.


В дясната част, мъчениците олицетворяват страданието на Христос. Горната част представя момента на осъждането и несправедливата присъда; представени са англиканският епископ от Уганда Ганани Лувум и руският православен митрополит от СанктПетербург Вениамин. Представени са сред различните фигури двама младежи от Бурунди и отец Александър Мен, духовен учител убит в Москва през 1990 г.


Вдигайки очи по-нагоре се вижда наказателен взвод с пушки насочени към някои свидетели представляващи универсалната Църква: сред тях коптският патриарх Теофил, Киевският митрополит Владимир, мъченици от Испания и Мексико. Накрая в двата долни ъгъла на картината са представени отляво един гулаг, където древните манастири са превърнати в затвори, а в дясно някои мъченици от Западните Църкви, сред които архиепископ Оскар Ромеро убит на олтара на 24 март 1980 г., мексиканският кардинал Посадас Окампо, убит от наркотрафиканти, Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор, убит заради неговата мирна борба в полза на гражданските права и отец Пино Пулизи, убит заради противопоставянето му на мафията. В шестте странични капели на базиликата се съхраняват спомените на мъчениците и свидетелите на вярата от Африка, Латинска Америка, Азия и Близкия Изток, Океания заедно с мъчениците на комунизма, на нацизма и посветените миряни убити “от омраза към вярата” по-специално в Испания и Мексико.