Бенедикт ХVІ: Възкръсналият Христос е спътник на всеки човек

(07.04.2008) - Да преоткрием в Исус „попътен другар”, който единствен може да запали в сърцето „искрата на вярата и надеждата”, понякога загасявана от „негативния опит в живота”. Това бе поучението на Папа Бенедикт ХVІ, извлечено от евангелието за Третата Пасхална неделя, което припомни по време на неделната молитва Царице Небесна, заместваща традиционната Ангел Господен в пасхалното време до Петдесятница. На традиционната среща на площад Св.Петър, която се провежда всяка неделя, присъстваха около 30 хил. поклонници и верни, както и участниците от първия Световен апостолически конгрес посветен на Милосърдието, както и многобройни студентски групи по повод деня на Католическия университет „Пресвято Сърце Исусово”. Пред всички тях Бенедикт ХVІ възкреси евангелския епизод, разказващ отчаянието на двамата Исусови ученици по пътя за Емаус, след като са присъствали на Христовата смърт, а след това узнават новината за Възкресението, стигаща само до факта на празния гроб. Двама разочаровани мъже, които виждат в Исус от Назарет един голям пророк, принуден на неуспех. Папата цитира и техните думи: „А ние се надявахме”, които разкриват всичко:
 
„ Драмата на учениците от Емаус сякаш отразява положението на много съвременни християни. Изглежда, че тяхната надеждата във вярата е пропаднала. Същата криза на вярата, поради отрицателен опит, ни кара да се чувстваме изоставени от Господа. Но пътят към Емаус по който вървим, може да се превърне в път за пречистването и узряване на вярата в Бог. Така, срещата с Възкръсналия Христос, която е възможна и днес, ни дарява дълбока и истинска вяра, изпитана чрез огъня на пасхалното събитие; една твърда вяра, която бива подхранвана не от идеите на човека, а от Божието Слово и от реалното присъствие на Евхарстията”.


Преди това Бенедикт ХVІ отбеляза, че местността Емаус „не е идентифицирана със сигурност”. Съществуват различни хипотези, добави Папата, но не може да бъде лишено от внушението, че” Емаус всъщност представлява една реалност, съществуваща на всяко място”.
 
„Пътят към това място е пътя на всеки християнин, дори и на всеки човек. Възкръсналият Христос става наш попътен другар, за да запали отново в нашите сърца топлината на вярата и надеждата и за да преломи хляба на вечния живот”.